Анелия Янева

Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. Понастоящем е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.

Безбог

Бог се явява на човек във вида, в който той е способен да го възприеме. Такъв е и кеносисът на „Братя Карамазови“, последния роман на Достоевски, спрямо поредния му интерпретатор. Деян Пройковски (Северна Македония), режисьор и автор на сценичната версия на „Братя Карамазови“, Народен театър, е направил опит да обеме колкото може повече теми, сюжетни линии и персонажи от този необхватен роман. Необхватен заради повествователните разклонения, мащаба на мисълта, изобилието от характери и конфликти. [...]

Радичковата Библия

Радичковите хора са правени по калъпа, който писателят има за човека изобщо: дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, но и пълно с правописни грешки. Той ги лепи от кал и слама като един Господ Саваот, после духва отгоре им да вдъхне душа и ги пуска да щъкат несъвършени из сътворения от него Северозапад. И точно поради своето несъвършенство хората решават, че тъкмо те са сайбията на тоя свят, докато насреща им не изскочи я някоя мрачна жаба, я някоя престорена на умряла лисица, я някоя суматоха. [...]

Сега или никога. Разговор с Оскарас Коршуновас

За мен главният въпрос в „Хамлет“ не е „Да бъдеш или не“, а една друга негова реплика: „Сега или никога“. Той вече разбира, че не му остава време просто да репетира живота си, да го играе, а трябва наистина да живее. Или да умре. И какво прави Хамлет, когато решава да действа? Поставя спектакъл. Чрез този спектакъл той иска да определи себе си, своята реалност, иска да разбере какво се случва. С мен беше същото – чрез театъра проверявах себе си, света около мен. Театърът беше моят инструмент. [...]

Диана Добрева – на нова страница

Още с режисьорския си дебют „Медея“ (2006) Диана Добрева даде да се разбере, че за нея визията и пластиката в театралното представление са водещи. Спектаклите ѝ са същински оживели картини, покоряващи с драматичните контрасти на цветовете или пък с монолитната си монохромност; с ритуалността на танцовата мистерия и с архетипната символика на образите. [...]