Иван Теофилов

Иван Теофилов е роден през 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955–1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978–1991 г. е редактор на библиотека Поетичен глобус в изд. Народна култура. Едновременно е и редактор (1984–1991) в отдел Поезия на сп. Пламък. Автор е на стихосбирките Небето и всички звезди (1963), Амфитеатър (1968, 2001), Град върху градове (1976, 2001), Богатството от време. Избрани стихотворения (1981), Споделено битие. Стихове (1984), Да" (1994), Геометрия на духа. Избрани стихотворения (1996), Монолози (2001), Сън или надмощие (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Занимава се активно с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици.

В кервана на паметта…

Когато правя книга, от сутрин до вечер съм като закован на бюрото. Посред нощ ми идва наум да променя някой пасаж, изречение или само дума. Ставам, поправям, спохождат ме нови идеи и осъмвам на бюрото. Пренатоварен съм до изтощение, но не спирам. И така... докато завърша книгата. Тежък, кошмарен труд. Но само аз зная за това... Разбирам писането като активизиране на зрителната памет и владеенето на езика. Но и на някакво магическо основание. [...]

През призмата на преживяното

Все ме питат оттеглил ли съм се от света, защо живея на село. Във всеки случай не е бягство. При днешните средства за комуникация съвсем не съм се отдалечил от света. Възрастен човек съм, литератор. И ми трябва по-голямо спокойствие, което там намирам сред необятен и приветлив простор. И донякъде приличам на оня неименуван възрастен герой от една новела на Макс Фриш, който, стиснал чепат ствол като кралски жезъл, обикаля всекидневно лабиринта от планински пътеки. И наоколо никой друг освен: пейзаж, човек и тайна... [...]

Гински записки (3)

Транзисторът натрупва информации и звуците на думите замерват дърветата с откликващи еха. Жестоко звучно бдение, в което неволно тялото се скупчва, а слухът остава остър и тъждествен... И изведнъж светът задъхано се втурва в дълбоките пространства на душата ми, копирайки в обезумели фотоси настръхналите си страдания: призраци на разрушени градове, тресавища на резки земетръси, пейзажи на отровени морета, потопи на банални наводнения и... Господи! Нима това стои зад думите, които обхождат зоркостта на тоя двор... [...]

Гински записки (2)

Винаги съм мечтал, но никога не съм се надявал да имам такова работно място – не кабинет, а именно място, място за работа, каквото ми предлага сега тази прясно варосана селска къща с постоянно отворени врати и прозорци, така директно и непринудено общуваща с планината. Усещам странна потребност от волността и артистичния ѝ безпорядък – от тези купчинки книги и изписани листове, пръснати по маси и масички, накамарени по столовете или струпани направо на пода, неволно мушнати тук и там химикалки... [...]