26 публикации
Култура / Мария Панайотова
Потенциал за мечтаене. Разговор с Галин Стоев
20.04
2026
С възрастта човек започва да си задава много по-конкретно въпроса: „Това, което правя, къде има повече смисъл?“. Факт е, че във Франция то изглежда, звучи и е престижно, но често ми се струва по-важно да го правя и тук, а не само във Франция. Предизвикателствата ще са много по-големи, но имам усещането, че в глобалната картина на разруха, в която живеем всички, в България е останало някакво малко пространство, в което да се складират мечти за бъдещето, т.е. все още някой вярва, че тук нещо може да се промени. [...]
Всяка дума цитира предходната. Разговор с Иван Пантелеев
29.12
2025
Целта ми, работейки над един проект, не е да объркам себе си, хората, с които работя, или нашите зрители. Това е само средството, което използвам, за да достигна до онази форма на контакт, която ме интересува в работна среда. Ситуацията на криза безусловно е катализатор на творческа енергия. Вероятно се дължи на факта, че с криза обичайно описваме срив в системата на знанието и опита. В тази ситуация сме принудени не само да се доверим на интуицията си, но и да мобилизираме неизползван до момента потенциал. [...]
На тяхно място. Разговор с Владимир Карамазов
05.08
2025
През последните четири години имах късмета да се срещна с големи имена във фотографията. От всекиго научих много и всяка творческа среща ме движи напред. Срещнах се със Стратос Калафатис, който ми показа верния път. Направи го категорично и аз го разбрах. Даде началото на един от моите проекти и ме научи да гледам по-мащабно на материала, който трупах. След това отидох в Генуа и се срещнах с един от екстремистите във фотографията – Андерс Петерсен. Изключително краен и дързък фотограф. [...]
Китът не е риба. Океанът не е море
22.03
2024
„Когато поставяш роман на сцената, последното нещо, което трябва да направиш, е да го преразкажеш. Трябва да имаш един център и около него да завъртиш историята. В крайна сметка за нас важно се оказа какво е този кит и какви са тези хора, които се въртят около него, и той се върти около тях. Когато поставяш роман в театъра, трябва да създадеш нов свят на сцената. Най-важното в „Моби Дик“ е, че успяхме да намерим свят, в който наистина ги има тези особени и необикновени хора и този особен и необикновен океан.“ [...]