26 публикации
Култура / Мария Панайотова
„Антихрист“ – светлина и мрак. Разговор с Владимир Карамазов
20.12
2023
В душата на Теофил има много светлина, но и много съмнение. Силната вяра преборва това съмнение. Докато в душата на Еньо има много мрак, породен от разочарованието и изгубването на смисъла. Мракът лесно може да завладее нашите души, много по-лесно, отколкото светлината облива живота ни. Да поддържаш и съхраняваш светлината в теб е много трудно и трябва да се бориш за нея всеки ден. Всичко хубаво и светло се постига трудно, а всичко мрачно и лошо просто се случва и за него не трябва да се полагат усилия. [...]
Александър Секулов – Мълчанието лекува повече от думите
17.09
2023
Безкрайно много хора си изкарват прехраната, предсказвайки катастрофи, проповядвайки живот без опорни точки, внушавайки страх. Съвсем видими са! Плод на всичко това е изкуството, което разглежда човека единствено като жертва, а живота – като катастрофа. Но за мен животът и човекът са божии творения и като такива те са достойни за възпяване и радост. Бунтът на Едип е срещу пророците, не срещу боговете. Никога човечеството не е било потопено в такова отрицание на човешката същност чрез словото. [...]
Човечеството пред важен избор. Разговор с Галин Стоев
29.03
2023
Веднъж в разговор с един шаман той ми сподели, че най-сложната церемония по екзорсизъм е била тази, в която е трябвало да слезе дълбоко в непрогледен мрак, за да открие, че в него е заключена светлина, която вика за помощ и иска да бъде освободена. Не знам дали в моя „Вуйчо Ваньо“ стигаме до подобни измерения на духовната опитност, но ми се ще да мисля, че и това го има в нашите занимания с театър. Творбата на Чехов може да бъде изпълнена със светлина или пък със смазваща безнадеждност. Това е част от тягата ѝ. [...]
През девет нощи в десетата. Разговор с Александър Секулов
23.11
2022
Театърът не е направен от стени и кулиси, а от човешки гласове – от гласовете на предишните режисьори, актьори, сценографи, сценични работници, костюмографи, гримьори, ръководители на сценичната механизация, помощник-режисьори, гардеробиери, разпоредители – всички тези хора са свод на театъра. Театърът не може без нито един от тези гласове. Както и църквите не могат без камъка, който стои в основата им. Предпочитам да схващам театъра като надвременна човешка общност. [...]