Мария Панайотова


През девет нощи в десетата. Разговор с Александър Секулов

Театърът не е направен от стени и кулиси, а от човешки гласове – от гласовете на предишните режисьори, актьори, сценографи, сценични работници, костюмографи, гримьори, ръководители на сценичната механизация, помощник-режисьори, гардеробиери, разпоредители – всички тези хора са свод на театъра. Театърът не може без нито един от тези гласове. Както и църквите не могат без камъка, който стои в основата им. Предпочитам да схващам театъра като надвременна човешка общност. [...]

Целият човек в цялото битие. Разговор с Маргарита Младенова и Иван Добчев

В човека, в архетипа му има духовен ген и той може да бъде събуден. Това е основанието, върху което и методики, и практики, и ателиета сме работили и откривали. По отношение на театралната, понятийна лексика това може да се нарече „не-играта в играта“, то самото име на театъра – „техника за рисуване на въздуха“, го подсказва по един по-поетичен начин. Безусловната енергия, която текстовете или прочитът, намерението предизвикват в правещия, ни е водила винаги. [...]

Театърът на Пловдив – 140 години по-късно. Разговор с Кръстю Кръстев

Познавам добре театрите в България, но никъде не съм бил свидетел на такъв оживен диалог между града и театъра. Не по най-шумния, не по най-видимия начин, но хората от всички професионални и възрастови групи, с различно образователно и естетическо ниво, общинските институции и съсловните организации се интересуват, коментират и спорят върху онова, което театърът осъществява. Ние, работниците на театъра, се чувстваме наблюдавани и това се превръща във вътрешен дълг да не носим разочарование на публиката си. [...]

IvanOFF. В състояние на планетарна криза. Разговор с Галин Стоев

Чехов е един от малкото драматични автори, които успяват да са безпощадни към нас, без да ни унижават или презират. А аз просто съм един от многото режисьори, които хранят нелепата илюзия, че дори и да не успея да го разкодирам докрай, той ще ме разбере и ще ми прости. Чехов говори за провала като никой друг. Знам, че звучи помпозно, но ние преживяваме безапелационен цивилизационен провал и не знаем нито как да го избегнем, нито как да говорим за него. Това поражда помитаща всичко по пътя си тъга. [...]