Култура / Мария Панайотова
Феномени на времето. Разговор с Иван Пантелеев
Любовта и омразата са общо взето едно и също чувство, но с различен заряд. Омразата често е много по-мощен двигател от любовта. Аз ѝ отделям точно толкова място в мислите си, колкото и на любовта. Възможна ли е любовта, която припознаваме като нашето най-ценно нещо, при положение че има толкова много омраза? Риторичен въпрос, на който не е необходимо да се дава отговор. Той е ценен като въпрос. Той е алюзията с газовата камера като едно от тези „докосвания“ до моменти от европейската история. [...]
Стайко Мурджев: Театърът е моето спасение
Понякога театърът е бягане на дълги разстояния, през различни времена, пространства, състояния... А понякога е бягане навътре, в себе си, съпроводено с дълбоко дишане. И двете пътувания са еднакво трудни и еднакво важни за всеки, посветил битието и търсенията си на това изкуство. И колкото повече потъваш в него, толкова повече портали успяваш да отвориш. За да разбереш накрая, че различните пътища и посоки всъщност водят до една и съща точка – към самия теб. [...]
Талант и смисъл. Разговор с Павел Веснаков
Най-много ме е страх, че общуването между хората е загубило изцяло своята сакралност. Днес ние говорим прекалено лесно за всичко, но често не казваме нищо съществено. Задоволяваме се с дребното и бързо достъпното, без да се стремим да навлезем в дълбочина. Движим се само по повърхността, защото все повече се страхуваме от дълбокото. С навлизането на социалните мрежи и превземането на интернет от човечеството ми се струва, че ние, хората, напълно забравихме какво означават понятия като авторитет или смирение. [...]
Джонатан Гудакър: Зрителите вдъхват живот на театъра
Все още е рано да се каже какъв ще бъде ефектът от COVID-19. Едно от хубавите неща, които кризата ще предизвика, е нов фокус върху публиката. Може би не сме го осъзнавали, но вече сме абсолютно убедени, че публиката е от съществено значение за театъра. Зрителите не са просто поредната порция продадени билети, които носят приходи за театралната институция. Те вдъхват живот на театъра, помагат му да съществува, да бъде – както на сцената, така и в сърцето на всеки един зрител. [...]