Култура / Мария Панайотова

Чувство за летене. Разговор с Марин Янев

Детското съзнание е като една попивателна, толкова любопитство има там. Аз съм бил ококорен през цялото време и съм влизал в тази магия като в друг по-красив и одухотворен свят. Първото ми участие на сцена беше на четири години, трябваше да чета една телеграма, а аз не можех още да чета, затова трябваше да я науча наизуст. Сега от дистанцията на времето вече съм сигурен, че в театъра има някакъв вирус, като този китайския – неизлечим, поне засега. И ако влезе в теб, няма лечение, няма излизане. [...]

С ум и сърце. Разговор с Галин Стоев

Цял живот съм смятал, че театърът е отделна реалност, която се подразбира от само себе си и няма нужда да бъде обяснявана, оправдавана или пък защитавана. Едва в последните години започнах да проумявам простия факт, че зрителите не растат по дърветата. Те се отглеждат, те се подготвят, те се инициират. Така както аз, попадайки на седемгодишна възраст в театралния състав „Златното ключе“ на Катя Папазова, бях въведен в абсолютно нов и магичен свят, в който творчеството беше единствената легитимна реалност... [...]