Цветан Цветанов


Давид Албахари и музиката на тишината

„Що се отнася до думите, си мисля, че отсъствието им е по-важно от присъствието“, ми каза Давид Албахари (1948–2023) преди дванайсет години. Тогава той дойде в София, за да представи своите микроразкази, издадени в сборника „Кравата е самотно животно“. „Не само разказите, но и романите, които пиша, са кратки. Биха били много по-дълги, ако аз им позволя да станат такива. Но не го правя“... Вече познавахме на български „Стръв“, „Пиявиците“ и „Лудвиг“, а после в превод излязоха още два романа – „Братът“ и „Гьоц и Майер“. [...]

Японска традиция и френски прогресив-рок

Джунко Уеда е легендарно име в японската традиционна музика, но експериментът никога не ѝ е бил чужд. И трийсет години назад са се върнем, ще я открием в доста авангардни проекти като дуото със съпруга ѝ – холандския флейтист Вил Оферманс (препоръчваме албума им How To Survive In Paradise от 1992 г.). Така че навярно създаването на общата формация (квинтет) PoiL Ueda с музикантите от PoiL, прогресив-рок феномен от Лион с влияния в изключително широкия спектър от Шопен до Лигети и Кептън Бийфхарт, е по-скоро закономерно. [...]

От Грузия с любов. Разговор с Ник Хъдсън

Докато си търсех къде по света да се преместя след пандемията, защото Англия ми беше дошла до гуша, Грузия ми се стори най-разумното решение. Дойдох тук преди 14 месеца и започнах да се срещам с музиканти с огромно вдъхновение. А месец след като заживях в Тбилиси, започна войната в Украйна. Грузия граничи на север с Русия и е издържала много опити за руско нахлуване – най-скорошния през 2008 г. Това е политическият пейзаж, в който Грузия се тресе в огромно напрежение, откакто пристигнах… [...]

Ян Сверак – Вече не можем да разговаряме за филми

В световен мащаб днешната публика е все по-вдетинена. Ако вземете филмите от 70-те, диалозите „бяха много умни и сложни, а героите морално бяха на ръба, двойствени. Трябваше публиката да влага усилие в гледането, защото животът не е черно-бял. Сега всичко е опростено, като в анимационен филм или на плакат. Това се случва, защото има толкова много информация и толкова много възможности, че за всяко нещо остава все по-малко внимание. Губим нюансите, тези ръбове на несигурност и съмнения, искрата на живота. [...]