Култура / Цветан Цветанов
Любов към думите. Разговор с Милчо Манчевски
Тая любов към думите я имам от дете и използването на езика е едно от нещата, които ме правят най-щастлив, когато работя по някой филм. Гледам във филмите ми езикът да е говорим, да има корен някъде. Дали ще е в Скопие, или в Ню Йорк, в конкретна част на Лондон или в някое стружко село като във „Върба“ и в „Каймак“, или в Мариово в „Майки“, това придава на езика във филма автентичност. А също така прави работата по продукцията по-лесна, защото по тоя начин всички се усещаме в по-голяма степен свързани с корена. [...]
Изчезналата птица и последният гущер. Разговор с Алекс Хан Хунтай
Всичко в този живот оказва влияние върху творчеството – храната, това, което слушаш, детските ти преживявания, приятелите ти… Разбира се, че и тези премествания из пространството са повлияли на музиката ми, макар причините за тях винаги да са били драматични. Когато смениш града или страната, звуците, които чуваш навън, са различни, езикът е различен, културата е различна – храната, хората, танците, всичко. И ти се опитваш да ги преработиш, да откриеш неща, с които да установиш връзка, да припознаеш себе си в тях. [...]
Оптимизъм с разбито сърце
Двама души седят и разговарят някъде отвъд края на времето (макар съответните параметри да са съвсем точно оказани – Англия, 2020–2021 г.). Двама души – ирландец и австралиец. Австралиецът е Ник Кейв, ирландецът не е Шейн Макгоуън, а Шон О’Хейгън и няма да запеят накрая What A Wonderful World на Сачмо… Кой е Шон О’Хейгън сякаш не е от особено значение. Но води разговора така, че дори да не сте сред най-фанатичните и дългогодишни познавачи и почитатели на музиката на Ник Кейв, накрая да заобичате тоя човек… [...]
Абъркромби по битолски. Разговор със Сашо Поповски
Денят за авторска музика си идва сам – не можеш да го извикаш насила. За да се създава добра авторска музика, може би трябва да се получи и добра спойка с хората, с които свириш. Ето, на мен ми се получи много добре с Иван Бейков на контрабас, който е един от основателите на „Жлуст“, и с Виктор Филиповски, млад човек на двайсет и няколко години, но вече преподавател в Джаз академията в Щип. И така тази музика, която тлееше у мен от известно време, успя да излезе наяве и благодарение на тях. [...]