Култура / Радослав Чичев
Парадоксът на съвременното изкуство. Разговор с Мелик Кюрю
Това е история за човек, който по свой начин балансира между творческите импулси на душата си и нуждата да оцелее. И независимо дали си поет, танцьор, или режисьор – всички минаваме през едни и същи противоречия и трудности. Ако се върнем към турския контекст – филмът се развива по време на президентските избори в Турция през 2023 г. Заснехме всички външни сцени през май 2023 г., само седмица преди изборите. Исках да усетя атмосферата на този момент, в който всички очакваха промяна. [...]
Писма до въображаем получател. Разговор със Сибила Алексова
Поезията ми е утеха, когато ме връхлети усещането за празнота и безпътица. Обичам да се затварям там като в стая, да се помирявам с неща, които са ми се сторили грозни или лоши, и да си подреждам разнопосочните емоции. Каквато съм непоседлива, вечно страдаща от безсъние и неуспяваща да измисля в какво да заустя излишната си енергия, писането ми носи уют и почивка. Но нещото, което най-вече не ми дава мира – това е несподелената красота. И понеже не знам как да я разкажа устно, си я рисувам с думи. [...]
Поезия на всекидневието. Разговор с Красимир Костов
За мен паметта работи чрез топлото чувство, което изпитвам, когато видя нещо – то ме връща към даден човек или обект. Някаква емоция от миналото, която още се усеща, сякаш дори хартията може да я предаде. Дори снимки, които може да са неуспешни от гледна точка на визия или композиция, ме връщат към аромата на въздуха, звуците и момента, който съм преживял. Не толкова към детайлите на разговора или точната случка, а към топлината и емоцията на преживяното. Забелязах също, че паметта се изменя с времето. [...]
Свободата да избираш. Разговор със Селва Алмада
Аз пиша така, както обичам да чета. Като читател винаги съм се интересувала от книги, в които има такова съчетание – да ми разказват история, която ме привлича, но и тя да е разказана на език, способен да събуди интереса ми. Да ми говори едновременно за любопитни и за привидно прости неща. Интересува ме не само какво разказвам и как го разказвам, но и героите, които преминават през тези истории – те да имат широко ветрило от възможности, да не бъдат нито прекалено добри, нито прекалено лоши, а противоречиви. [...]