Култура / Екип на „Култура“
„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова
Мястото на Георги Раковски е без съмнение сред най-заслужилите представители на българския XIX в. Той е публицист, историк, етнограф, деец на църковно-националното движение и създател на организираното революционно движение. Принадлежи към най-ранните поколения от българската светска интелигeнция, изиграла основополагаща роля за българската култура. Той е наистина връзката между просветителите и революционерите, изиграли ключова роля за осъществяването на тази приемственост, доразвивайки и пропагандирайки идеите на Паисий. За всички тези хора е присъща безгранична самоотверженост и готовност да работят за своя народ, но за Раковски един от първите му биографи – внукът на сестра му Нанка д-р Кръстю Раковски – е използвал и квалификацията „неистовий Раковски“. И наистина понятието „неистовост“ характеризира най-точно усилията на този ярък представител на своето време да намери решение на проблемите, които богатата на трансформации епоха поставя пред лидерите. [...]
За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев
Аз съм крайно пристрастен в своята безпристрастност. Имам биографична основа, която обяснява моята настояща позиция, затова ще предложа да поговорим върху една фамилна история. Това е микроисторически подход, различен от традиционните разкази за историческата съдба на българи, македонци, гърци, сърби, албанци и т.н. Защото в момента, в който включим тези етноними и Големи разкази като саморазбиращи се, попадаме във властта на институционализирани национални митологии от XIX в., а нали точно тях искаме да критикуваме, да ги видим по различен начин. [...]
Иконографът на бъдещето. Разговор с Иван Станков
Захарий Стоянов не е историк. По същия начин, по който не е и писател, не е и журналист, не е и хуморист. Това е единствената възможност да бъде всичко в едно и също време. Историк наистина не е, въпреки че е събрал много документи за националноосвободителното ни движение. Но историкът е кабинетен учен, работещ с изворите, с документите. Човек на науката. Хладен ум. А в главата на Захарий Стоянов е вряща, клокочеща лава, която просто трябва да изригне. Такъв човек не може и не трябва да бъде историк. Нещо повече. Той не знае да бъде историк. А най-вече – не иска да бъде историк. И логиката му е изящна – ако Шекспир е можел да чете „Софокла и Еврипида“, той нямало да напише своите пиеси. Мисля си, че без страстните, горещите, личните изречения на Бай Захари, някоя друга академична книга за Левски и Ботев можеше да даде различна посока на мисленето ни за Историята въобще. Защото митовете, глад за които изпитва всяко едно национално съзнание, не се пишат на професорски бюра. За разлика от космогоничните и есхатологичните, историческите митове са патетични, емоционални, издраскани са изцяло върху дясното полукълбо на мозъка ни. [...]
Руси Чанев: Не се оплаквам
Представил съм официално адаптацията си на „Под игото“ в Министерството на културата преди два-три месеца. Тя е нагодена за деца от 9 до 15 години, които са от български произход и живеят в чужбина. Основана е на романа „Под игото“ и на едноименната пиеса от самия Вазов, играна в Народния театър в началото на миналия век. Пиесата му ми даде смелостта да съкратя сюжета на романа, запазвайки емоцията му, а също и да заменя трудни и непознати за днешните деца думи и понятия с по-ясни за тях. [...]