Култура / Екип на „Култура“
Иконографът на бъдещето. Разговор с Иван Станков
Захарий Стоянов не е историк. По същия начин, по който не е и писател, не е и журналист, не е и хуморист. Това е единствената възможност да бъде всичко в едно и също време. Историк наистина не е, въпреки че е събрал много документи за националноосвободителното ни движение. Но историкът е кабинетен учен, работещ с изворите, с документите. Човек на науката. Хладен ум. А в главата на Захарий Стоянов е вряща, клокочеща лава, която просто трябва да изригне. Такъв човек не може и не трябва да бъде историк. Нещо повече. Той не знае да бъде историк. А най-вече – не иска да бъде историк. И логиката му е изящна – ако Шекспир е можел да чете „Софокла и Еврипида“, той нямало да напише своите пиеси. Мисля си, че без страстните, горещите, личните изречения на Бай Захари, някоя друга академична книга за Левски и Ботев можеше да даде различна посока на мисленето ни за Историята въобще. Защото митовете, глад за които изпитва всяко едно национално съзнание, не се пишат на професорски бюра. За разлика от космогоничните и есхатологичните, историческите митове са патетични, емоционални, издраскани са изцяло върху дясното полукълбо на мозъка ни. [...]
Руси Чанев: Не се оплаквам
Представил съм официално адаптацията си на „Под игото“ в Министерството на културата преди два-три месеца. Тя е нагодена за деца от 9 до 15 години, които са от български произход и живеят в чужбина. Основана е на романа „Под игото“ и на едноименната пиеса от самия Вазов, играна в Народния театър в началото на миналия век. Пиесата му ми даде смелостта да съкратя сюжета на романа, запазвайки емоцията му, а също и да заменя трудни и непознати за днешните деца думи и понятия с по-ясни за тях. [...]
Да служиш на Словото. Георги Борисов на 70
Нека уточня: далеч не всичко писано се сбъдва. Дори от философи и поети, както се провиква Гео Милев. Сбъдва се за такива като него – готови да си платят първо с окото, а после и с главата заради това, че е луда. Да изригнат самоубийствено, но да изрекат онова, което мислят и могат да изрекат. Твърде много съм се плашел и криел от какво ли не в живота си, вече нямам сили за това, остана ми само тоя величествен трепет пред словото и отвращението към ония, които го тъпчат като стадо. [...]
Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация
За интелектуалците прекрачването на границата 10 ноември 1989 г. е изключително важен момент на преход към нещо ново, но същевременно и на ерозия на установената до този момент характеристика и място в обществото. В българската история интелектуалците, изглежда, никога не са могли да намерят точното си място, тъй като на къси периоди от време наблюдаваме радикално преформулиране на функциите им. Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности. [...]