Култура / Джорджо Агамбен

Джорджо Агамбен

Джорджо Агамбен (род. 1942 г.) е един от най-значимите съвременни философи. В Homo sacer – своя opus magnum (превод на български Снежанка Михайлова, 2006 г.)  – той преосмисля европейската модерност през идеята за биополитика и биовласт. Агамбен поставя „оголения живот“ на човешките същества в центъра на социума и тълкува разцвета на тоталитаризмите през ХХ в. Втората част от поредицата Homo sacer (превод Валентин Калинов, 2019 г.) е посветена на извънредното положение и гражданската война. На български език са преведени още и следните негови книги: „Идеята за проза“ (превод Валентин Калинов, 2020 г.) и „Що е?... съвременно, диспозитив, творчески акт, заповед“ (превод Валентин Калинов, 2021 г.), както и послесловът му към „Разходката“ на Роберт Валзер (2014 г.) – всички те издадени от ИК „Критика и Хуманизъм“.

6 публикации

Оголеният живот и ваксината

19.06
2021

Много пъти съм говорил за фигурата на „оголения живот“. Ала струва ми се, че епидемията безспорно показа, че човечеството вече не вярва в нищо освен в оголеното съществуване, което трябва да бъде съхранено на всяка цена. Християнската религия с делата на любовта и милосърдието, както и с вярата си, отиваща до мъченичество, политическата идеология с безусловната си солидарност, с вярата си в труда и парите, изглежда, че минават на второ място, независимо че „оголеният живот“ е форма на риск... [...]

Прочети повече...

Ние сме само оголен живот

Ние сме само оголен живот
04.06
2020

Страхът е лош съветник. Ала той прави видими много неща, които човек най-често се противи да приеме. Вълната от паника, която обзе цяла Италия, показа ясно, че нашето общество вече не вярва в нищо друго освен в оголения живот. Очевидно е, че пред опасността да се заразят с коронавирус италианците на практика са готови да жертват всичко – нормалните условия на живот, социалните връзки, работата, дори приятелствата, религиозните и политическите убеждения. Оголеният живот – и страхът да не го изгубиш – не е нещо, което свързва хората, то ги разделя и ги прави слепи. Започваме да гледаме на другите – както при голямата чумна епидемия в Милано, описана от Алесандро Мандзони в превърналата се в класика книга „Годениците“ – само като на вирусоносители, които трябва да избягваме и от които трябва да спазваме поне метър безопасна дистанция. Нашите мъртви нямат право на погребение и не е ясно какво се случва с тленните останки на хората, които са ни скъпи и обичаме. Ближният е заличен и е странно, че църквите мълчат по този въпрос. [...]

Прочети повече...