Култура / Катя Атанасова
Състояние на душата
Библиофилско ново издание на „Книга на безпокойството“ от Фернанду Песоа, което издателят посвещава на Георги Мицков – големия „откривател“ на португалския поет за българските читатели. Публикувана едва през 1982 г. (Песоа умира през 1935 г.), тази монументална творба можем да четем и като автобиография, но на някой, „който никога не е съществувал“. Книгата е изповед и бленуване, прозрения, философски размисли, импресии, духовна „картография“ на Лисабон. Тя е „разговори със себе си“, а и „състояние на душата“. [...]
Деликатна работа. Разговор с Николай Аретов
През Възраждането наистина се „активизира“ интересът към миналото, оттам и към родовата история. Струва ми се, че поне сред част от по-образованите тогавашни хора се активизира и обратната тенденция – стремежът за еманципиране от миналото, поне от близкото минало, виждано като не особено престижно. Появява се или се засилва стремежът да станеш друг, по-различен от това, което са били предците ти. И представителните фигури от епохата тръгват към широкия свят, буквално или чрез образованието, чрез знанието. [...]
Какво може литературата? Разговор с Георги Господинов
Какво може литературата и литературната история в свят като днешния? Струва ми се, че в тревожни времена като настоящото литературната наука може да си позволи да излиза по-често от своето поле, да търси среща с други науки, да има самочувствието, ако щете, че е част от случващото се в света. И че притежава инструментариума да обясни това, което се случва в текста на света – етическо, естетическо и политическо. Също така вярвам в личния подход и отношение към обекта на изследване. [...]
През ада на смисъла, в ада на тялото
За да не звуча екстатично, не наричам тази книга подвиг. Ще я нарека по-описателно: книга – намиране, разкриване, съучастие, разбиране и разтърсване. На сетивата, на представите за поезия, на дълбините, скритите „пещери“ на най-съкровеното човешко. „Вирхов блус“ събира възможното за събиране от творчеството на родената като Мария Стефанова и живяла като Мария Вирхов: нейните първи три стихосбирки – „Жълта поезия“ и „Вятърът мъртъв език“ от 90-те и „Танци“ от 2005 г. [...]