Култура / Катя Атанасова
Сънища и пробуди
„География на съня“ се нарича новата стихосбирка на поета Владимир Левчев. Разбира се, той е автор и на есеистични и прозаически текстове, но в случая особено важно е да напомня, че Левчев е поет. Защото тази негова книга прави това, което най-добре може поезията – гради една „друга“, паралелна, духовна реалност... Философските, екзистенциалните теми са тези, които поетът осмисля, разгръща, а и за които поставя въпроси. Сънят и сънуването, времето, какво е то? Екзистенциален товар над човека, който той е обречен да носи. [...]
Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев
Гео Милев е от фигурите, при които смъртта придобива такова значение, че останалите биографични елементи остават на заден план. Смъртта тук е такава точка, която заличава препинателните знаци преди нея. Другият решаващ момент е, разбира се, раняването му, загубата на окото – също събитие, оказало се съдбовен знак. Трябва да си даваме сметка обаче, че Гео Милев се осъществява като поет и литератор за твърде кратко време, някакви си десетина години, съответно не бива да надценяваме отделните „периоди“ в творчеството му. Изкушаващо е да разделим „модернистичния“ Гео Милев от периода на сп. „Везни“ от „левия“ Гео от „Пламък“, но това очертаване на „етапи“ се размива в момента, в който се вгледаме в текстовете на списанията или пък в намеренията му да постави „Електра“ на Хофманстал по времето, когато би трябвало да е станал революционен поет. Гео Милев е удивително единен във възгледите си и в отношението си към литературата, а разчертаването на творческия му път на периоди обикновено се прави, за да се изгради телеологичен разказ според актуалните идеологически нужди. Късните напасвания между биография и поезия по отношение на Гео Милев, патетичните митологизации са нещо вторично, изкуствено и не особено чистоплътно. [...]
За какво пеят птиците
Ще започна с това, което много ценя в поезията на Владислав Христов – прецизния минимализъм, вниманието към детайла, простотата, финото изразяване, верността към търсения поетически стил, към вече създаденото, което говори за намерено поетическо Аз, осъзнато и избрано. В „Пойни птици“ обаче срещаме и открита социална позиция – войната става тема. Неизбежно е. Както пише Александър Шурбанов в своята бележка за книгата: „човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката униформа“. [...]
Безутешният опит с миналото
Комиксът (или графичният роман) на Арт Спигелман, роден като Ицхак Авраам бен Зеев, е направил много за разпространението и възприемането на темата за Холокоста сред огромна аудитория, много повече дори от спомените на преживелите го. Променил е начина, по който може да се говори за Холокоста. Първата глава на „Маус“ се появява през 1980 г. в комиксовото списание Raw, издавано от самия Спигелман и съпругата му. През 1991 г. е публикувана втората част и авторът получава Пулицър за нея. [...]