Култура / Катя Атанасова

Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
73 публикации

Памет в разпад

23.04
2023

„Световъртеж. Чувства.“ е най-ранният роман на Зебалд, след него следват „Емигрантите“, „Пръстените на Сатурн“ и „Аустерлиц“. Често критиката разглежда първите три като своеобразна трилогия. Но ви уверявам, че откъдето и да започнете с В. Г. Зебалд, все ще стигнете до онова състояние на прекрасна обърканост, завладяващо привличане в лабиринтите на повествование, което със своята неопределеност, „замаяност“, тревожност, но и с една почти абсолютна неопровержимост на историите ще ви очарова и хипнотизира. [...]

Прочети повече...

Защита на индивидуалния глас

29.03
2023

В речта си при получаването на Нобеловата награда за литература за 2020 г. Луиз Глик, определена от Шведския Нобелов комитет като „един от най-важните поети в американската съвременна литература“, споделя, че я привлича поезията, в която читателят има значимо участие като душеприказчик, понякога и като съзаклятник. Тя вярва, че удостояването ѝ с наградата е избор на „интимния, индивидуален глас“. Срещата на читателите със стиховете на голямата американска поетеса, мисля, ще ги убеди в тази нейна вяра. [...]

Прочети повече...

Познанието и езикът

26.02
2023

За любителите на научната фантастика името на американския автор от китайски произход Тед Чанг съвсем не е непознато. Напротив – творчеството му е сред най-обсъжданите. Сега чрез сборника му с разкази, публикувани за първи път на български, срещата с него става възможна и за по-широката аудитория. Тя е, бих казала, откривателска среща. Защото определения като „гений на научната фантастика“ макар и понякога да ни звучат твърде категорично, могат да бъдат оправдани, когато прочетем и последната страница на тази книга. [...]

Прочети повече...

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров
24.01
2023

Съществува тезата, че през 80-те с „Хайка за вълци“ системата на строг идеологически надзор над литературата бива „пробита“, проваля се с допускането на този роман до печат. Имам две несъгласия с тази теза – едно принципно и едно, свързано с конкретния случай. Системата на надзор по принцип не може да бъде „пробита“. Дори ако някое произведение в първия момент ѝ се изплъзне и бъде публикувано, след това тя умело го използва за атаки срещу автора. Има случаи, когато произведения нарочно са били „пускани“ тъкмо с тази цел. В случая с „Хайка за вълци“ цялата суматоха около надвисналото, но така и неслучило се спиране на романа е от взаимна полза и за системата, и за автора. Развитията показват, че суматохата всъщност носи чудесна реклама за романа, от която печелят и двете страни. След 1989 г. Ивайло Петров споделя, че е бил готов с първата версия на текста значително по-рано, но е изчакал политически подходящия момент за публикацията. Вече веднъж сполучливо е приложил подобно изчакване с „Мъртво вълнение“. Освен това Ивайло Петров има детайлни наблюдения върху процесите на допускане на литературни текстове до печат. „Системата“ от своя страна също има полза от допускането конкретно на този роман. „Надзорниците“ веднага са можели да установят, че романът би послужил за поредното „отпушване“ на идеологическия фронт. [...]

Прочети повече...