Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Да разкажеш своето

Анна Кове е албанска писателка и преводачка, книгата ѝ „Неделни камбани“ е първата ѝ среща с българските читатели. Среща, която, струва ми се, няма да е между съвсем непознати. Защото някои от темите в книгата, времето, което чрез разказването писателката преживява отново и чиито травми преодолява, са познати и на нас, ние също сме живели в това време и можем да разпознаем и съпреживеем съдбата на героинята ѝ. Анна Кове е родена през 1968 г., завършва литература в Тирана, след което учи в Германия. [...]

„Най-важните неща“

Заглавието на новата книга на Владимир Левчев – „Смъртта и Бог. Откровения“ – не изненадва. И както обикновено, е много добре намерено. То синтезира важните, екзистенциално важните за поета теми, същини, бих казала, над които той размисля и на които дава поетически израз в не една от своите творби, в не една и от предишните си книги. Има нещо много важно за него, недаващо му покой, ненапускащо никога мисълта му – какво е вярата, как според нея на човека се явява Бог, кои са опорите ни в този свят, свят, какъвто е. [...]

„Най-истинско е черното“

Много музика има в тези стихове, но не като ритъм, а като импровизация, като рязко преминаване от един мелодичен регистър в друг, но и като цялостно звучене на стиховете – те все остават в баладичното, сякаш немската лирическа песен е озвучавала дните, в които поетът е писал. Зная, че не казвам нищо ново на читателите. Виктор Пасков е музикант по образование. Музиката е основен елемент и в някои от прозаическите му творби. Но тук, в стиховете му, тази музикалност е особено осезаема и толкова органична… [...]

Отвъд сюжета

Две произведения на изкуството – стихотворение и картина, от която то е вдъхновено, дават името на този роман на Джон Банвил от 2015 г. Нека избързам – последното платно, което героят на романа, а и разказвач рисува и не довършва, е синя китара на маса „с карирана покривка… прозорче и синева отвъд…“. Няма да подценявам читателите с обяснения кой е писателят. Българските издатели, слава богу, са открили Банвил и са ни дали възможност да го открием и ние с някои от прекрасните му книги. [...]