Жан-Люк Нанси

Жан-Люк Нанси (род. 1940 г. в Бордо) е изтъкнат френски философ, който работи в областта на деконструкцията и на теорията за „битието-в-съобщност“. През 1973 г. защитава докторат върху Кант под ръководството на Пол Рикьор. Между 1989 г. и 1997 г. ръководи Факултета по философия, лингвистика, информатика и педагогически науки в Университета в Страсбург. Носител на Международната награда на италианското Общество Ницше (1990). Автор на изследвания върху Лакан, Хегел, Кант, Декарт, Хайдегер. На български език е издадена книгата му „Корпус/Corpus“, превод Боян Манчев, ЛиК, 2003 г.

Злото, силата

Има три форми на злото: болестта, нещастието и злосторството. Болестта е част от живота. Нещастието е онова, което причинява страдание на съществуването ни, сиреч в живота, който сам себе си смачква – чрез болестта или някаква социална, техническа, политическа или морална агресия. Злосторството, което също така бихме могли да назовем злодеяние, е необуздано извършване на агресия, или пък е онова, което води до разболяване. То иска да накърни човешкото същество или личността, иска да ѝ причини и причинява страдание. [...]

Един твърде човешки вирус

Джорджо Агамбен, стар приятел, заяви, че коронавирусът почти не се различава от нормалния грип. Той забравя, че за „нормалния грип“ има ваксина, доказала ефикасността си. Независимо че всяка година трябва да я адаптираме към вирусните мутации. „Нормалният“ грип също убива немалко хора, но коронавирусът, срещу който не съществува ваксина, е в състояние да причини безспорно по-голям летален изход. Разликата (според същите източници, които ползва и Агамбен) е около 1:30 – нещо, което не бива да се премълчава. [...]