Йорданка Белева

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Последната ѝ книга с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда Хеликон, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019.

Преводът никога не свършва. Разговор с Милена Селими

Преводът дойде при мен като необходимост за съществуването на българските ми корени. В края на обучението ми по филология, специалност „Албански език и литература“, защитих дипломата си на тема „Българска поезия“, където за първи път се опитах да превеждам автори като Блага Димитрова, Дора Габе, Никола Вапцаров, Яворов, Елисавета Багряна. Бях просто скромен студент в търсене на пътя. След това се захванах с журналистика и едва през 2010 г. отново се срещнах с превода и започнах своето балканско пътешествие. [...]

Предплатени минути

Татко ненавиждаше всякакво обвързване с договори и срокове. Искаше сам да решава колко продължава една минута, една песен, една чаша. Един живот. Вътрешното му време имаше свои календари и свои пясъчни часовници. В тях датите и часовете не се редуваха, а сякаш приплъзваха от него в себе си. Като разплитане на пуловер, от който да стане кълбо за нова плетка. Обаче кълбото се търкулна и изчезна. Заради зачестилите болнични престои с много усилия го убедихме да му вземем телефон, макар и с предплатени минути. [...]

Писането за загубата и скръбта

Писане, загуба и скръб за мен като автор отдавна са се превърнали в синоними. Убедена съм, че добрият писател е направен от загубите си, но да не си го представяме като безкраен тъжител и оплаквач с обичайни дейности като поддръжка на елегично реноме. В моите очи този писател има други занимания, ще ги изброя, а после ще разкажа за тях през собствения си опит: когато пише за загуба и скръб, писателят е чистач на пъртини, спортист в дисциплината вдигане на тежести, гримьор и трафикант. И поне още дузина неща. [...]

Разговорът Кавафис

Кавафис е превеждан многократно у нас, до преводите на Стефан Гечев се нареждат тези на Кръстьо Станишев, Атанас Далчев, Александър Муратов... Но общият поглед към тези преводи създава усещането не толкова за варианти, колкото за разностилие. Вероятно причина за това е трансфер на текстовете на Кавафис през език, различен от оригиналния гръцки. Сега издателство „Колибри“ ни предлага нов, пълен превод на Константин Кавафис. Книгата включва целия общопризнат корпус – канона от 154 стихотворения. [...]