Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Невъзможно е да се измами историята. Разговор с Михаил Зигар

Всички, които живеят в днешна Русия, са формирани от това, което се учи в училище. И Пушкин, и Толстой, и Достоевски са тези конструкти, от които се състои манталитетът на абсолютно всички руснаци – от Путин до противниците на войната. Не може да се каже, че руската култура е виновна или невинна. Затова се заех да си изясня до каква степен не сме оценявали правилно мнозина руски писатели. Тук е вината ни и тази вина трябва да поемем върху себе си, защото сме ги възприемали неправилно – като светци и „свещени крави“. [...]

Един глас – много епохи

„Единяването на критическия мултисенсус е най-подходящият начин за разбирането както на Михаил Неделчев, така и на неговите текстове“. Тъкмо такова единяване са и появилите се на книжния пазар две книги-разговори с Михаил Неделчев: „Биографичните сюжети на литературния историк. Анкета с Михаил Неделчев“ на доц. Елка Трайкова (2023) и „Разговори с Михаил Неделчев“ на проф. Пламен Дойнов (2024). Единяване, защото в тях Михаил Неделчев се появява цялостно, обстойно, интегрално... [...]

Нонсенси

Още щом видим корицата на „Портокал“ (оформление Анна Лазарова), сгряваме, че съдържанието ще набляга на противоречието, на разминаването, на дисонанса. На нонсенса в крайна сметка. Гледаме: бяла повърхност, върху нея с пестелив (почти Баухаус) шрифт са изписани заглавието и името на автора, а в центъра е поставен строг квадрат с оранжеви страни. Портокалът обаче, ах, портокалът, портокалът не е квадрат, портокалът е сфера (невинаги правилна, но пък винаги сфера). [...]

Смешен преход

Або не ни оставя да се чудим как му се иска да разказва, тръгва откровено: „Още от малък много исках да съм забавен“. Следват различни младежки истории от прехода, но изложени не с мрънкане, а с майтап, че даже и с лекомислие: „Живеехме безпризорното юношество на провинциалния гимназист в столицата“. А всяко юношество е купон и нарушаване на правилата – не толкова от някаква предразположеност към девиантно поведение, а защото така е прието за подрастващите: „Тука е така – правилото е да се престъпва правилото“. [...]