Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Уханна проза

В дебютния роман на Емине Садкъ „Керван за гарвани“ има един сън. Сънят е на дядо Мухиттин, на сутринта той го споделя с баба Фикрие, жена му: „И ей така, кога и как съм дремнал, аз не мога да кажа, но сънувам. Като истина е. И мирише на праскови! Ах, как мирише на праскови!“. По същия начин и аз – но без да сънувам, ще си напълня гърдите: Ах, как мирише този роман на праскови. Ухае, ухае на жива проза, написана с блестящо чувство за езика, със свеж усет за фабула, с точен поглед за композиция. [...]

Egreto perambis doribus!

С този латински израз Владимир Набоков завършва уводните думи към свое интервю за „Плейбой“ (1964 г.). Латински израз?! Тц, измислил го е; не значи нищо, само имитира. Много са тълкуванията за това Egreto, няма да прибавям още. Само ще кажа, че увенчаването му с удивителен знак подсказва категоричност, изричност, завършеност; нещо като индианското „Аз казах. Хау!“, което Карл Май изяснява във „Винету“ така: „Думата „хау“ е индианска и служи за подсилване на казаното; означава нещо като амин, баста, така ще бъде“. [...]

Фантастика made in China

На срещата между президента Джо Байдън и европейските лидери през юни т.г. се стигна до общо заключение: „Трябва нещо да се направи с Китай!“. Да, Китай все повече се превръща в световен фактор и Поднебесната няма намерение този процес скоро да спре. Трилогията на Лиу Цъсин „Земното минало“ сякаш показва и това: първата ѝ част „Трите тела“ печели през 2015 г. наградата Hugo; тоест научната фантастика в Китай си пробива път в този иначе възприеман по-скоро като made in Запад литературен жанр. [...]

За природата на модерността

В сборника „Алефът“ Борхес заявява: „[…] за да се освободя от едно влияние, което щеше да се окаже потискащо, написах статия под надслов „Разплата с Шпенглер“, в която посочвах, че най-безспорното свидетелство за онези черти, които авторът нарича фаустовски, не е хетерогенната драма на Гьоте, а една поема, създадена преди двайсет века – De rerum natura“. В своята книга „Отклонението: как светът стана модерен“ американският историк на литературата и изтъкнат шекспировед Стивън Грийнблат посочва същото. [...]