Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Дао на превода

В книгата си „Философиите на Азия“ Алън Уотс прави следното посвещение: „На светлата памет на Дайсецу Т. Судзуки и Кристмас Хъмфрис“. Книгата е публикувана през 1995 г., след смъртта на своя автор (което дали не потвърждава прозрението на Ролан Барт за смъртта на автора?), от сина му Марк Уотс, а посвещението отдава дан на двама от учителите на Алън – Дайсецу Т. Судзуки, великия просветител на дзен в западния свят, и Кристмас Хъмфрис, създал в Лондон „Будистко общество“ още през 1924 г. [...]

Елиът Уайнбъргър Борхес

Навярно Елиът Уайнбъргър (1949) – американски поет, писател, критик, есеист и преводач, „най-добрият ни съвременен литературен есеист“ според поета Форест Гандър, ако по някакви игри на съдбата мерне това заглавие, силно би се възпротивил. Дори възнегодувал. Но не защото не обича Борхес, напротив – той е редактор на преводите на сборник с избрани творби на „слепия Хорхе“, наречен Selected Non-Fiction (за работата си получава през 1999 г. наградата на американските критици National Critic Circle Award), а тъкмо защото го обича. [...]

Вируси с опашки

Чета „Опашката“ на Захари Карабашлиев, а в главата ми нахлуват различните отговори, дадени от двама водещи съвременни писатели как избират темите, за които да пишат. На този въпрос Милен Русков отвърна приблизително следното: „В миналото има толкова прекрасни сюжети, че е загуба на време да пишеш за днешното“. За разлика от него Недялко Славов, авторът на „Камбаната“, казва съвсем обратното. От своя страна Захари Карабашлиев в „Хавра“ опита (успешно) да събере двете стратегии – „историческата“ и „съвременната“. [...]

Космическо дете

Гледам и чета книгата албум на Красимир Илиев за Лика Янко, последвала изложбата с нейни творби (28.Х–28.ХІ 2019 г.), и се сещам за безсмъртния афоризъм на Хераклит, че бог е дете, играещо на брега на морето. Загиналият в Дрезден по време на бомбардировки през 1945 г. български философ – почитател на Хитлер, ницшеанец и хегелианец, Янко Янев малко приземява думите на прочутия ефесец: „[…] Светът лудо се движи, непорочен като дете, що играе от памтивека на брега на морето, пияно от шума на разпенените струи“... [...]