Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Неразгадаемата човешка природа. Разговор с Надежда Олег Ляхова

Идеята се ражда мигновено, а в произведение се превръща бавно. Има разлика между изразена чрез образ идея и „произведение“. Със статут на „произведение“ не всички образи се сдобиват и пътят в повечето случаи не е кратък. Времето, за което идеята се материализира чрез образ, в различните случаи е различно. Като че ли зависи най-вече от характера на художника. При мен се случва бързо. Образи създавам много – просто имам такава необходимост, нещо като „нервен тик“. По-голямата част не се превръщат в произведения. [...]

Яна Добрева: Учим се от страданието

„План Б“ е за аварийния изход от цялото днешно безумие, защото тежките зависимости са резултат от духовната пустиня, в която живеем. Всъщност тежките зависимости са и шанс за човека да се промени. Защото зависимият човек е болен. Зависимостите се оказват болест – те не са морална категория. Алкохоликът, наркоманът и комарджията, колкото и странно да звучи, не са деградирали хора. Те са тежко болни, тази болест обхваща цялото същество – тя има физически, умствен и духовен пласт. И се лекува чрез духовни средства. [...]

Фотографии и каузи. Разговор с Тихомира Методиева

Политиците не правят нищо героично, за да бъдат снимани. Въпреки че може би ми се е случвало да снимам и политици, без да знам, че са такива, когато са участвали като доброволци. Много често популярни лица и журналисти също се включват като доброволци. Ето и в момента доброволствам с много популярни журналисти, които се крият зад маската и цялата тази екипировка в болницата – очила, маски, гащеризони с качулки. Така че и хората не ги разпознават, пък и те не си го пришиват това доброволстване като значка. [...]

Богдан Боев: Природата разказва своите истории

Природата разказва своите истории без значение дали я слушаме, или не. За съжаление в днешно време много от хората гледат на тези истории като на дебела книга с безброй страници, изписани с дребен шрифт и без нито една картинка вътре. Затова мисля, че фотографите на дива природа имат мисия да „илюстрират“ тези невероятни истории, да заинтригуват хората, да ги накарат да зачетат и научат повече за дивото. За мен всяка една снимка е история, която съм преживял, и когато я погледна, се връщам отново и отново към нея. [...]