Култура / Светлана Димитрова
Нито една подарена роля. Разговор с Александра-Йоана Александрова
Работя не само в Германия, а и в Австрия, Швейцария, Дания. Разликата е, че там мюзикъли се поставят на много големи сцени. Става дума за заглавия с големи авторски права като „Мери Попинз“, „Злосторницата“ или се поставят нови. Продукциите са много скъпи. Например театърът, в който съм назначена като солистка, „Ландестеатер Линц“, получава права за мюзикъли, които досега са играни само на Бродуей и никога не са били продуцирани в Европа, като Something Rotten по Шекспир. „Рок училище“ също не е бил правен другаде... [...]
40 години „Аполония“. Разговор с Маргарита Димитрова
Толкова отдавна беше! Но най-странното е, че след първата, след втората, дори след десетата година продължаваха да ме питат ще има ли „Аполония“. Само за този юбилеен фестивал не са ме питали, защото отдавна бях обявила, че го подготвям. Обяснявам си този въпрос с факта, че живеем в много несигурни времена, не знаеш какво ще се случи утре. Така беше и през 1984 г. – перестройка, различни промени, последва смяна на политическата обстановка. Какво ли не преживяхме! [...]
Да обичаш музиката. Разговор с Даниел Орен
Пучини е авторът, който е най-близо до сърцето ми, защото целият той е едно сърце, една душа, изпълнена с емоции. И ако един музикант няма голямо сърце, мисля, че е по-добре да стои далеч от Пучини. Има други неща, които можеш да правиш, но за Пучини трябва да имаш голямо сърце, за да предадеш всички негови емоции. Дебютирах на 22 години в Римската опера, а първата опера, която изобщо дирижирах, беше „Манон Леско“ с огромната и уникална Райна Кабаиванска. Цялата ми кариера започна с тази „Манон Леско“. [...]
Да остане през вековете. Разговор с Валентин Бобевски
Когато човек се захване с нещо, трябва добре да изучи всичко, което е правено преди него. Изпълнявахме симфонична, църковнославянска музика, която винаги е акапелна, но имахме и съпровод на пиано или на орган, както в катедралата в Турку, където Йосиф Герджиков беше на органа за „Аве Мария“ на Шуберт. А колко бисове имахме на всеки концерт! Трябва да кажа, че често сме били първи при изпълнението на някои творби. Аз бях един от първите, който започна да изпълнява Карл Орф с хор. [...]