Култура / Светлана Димитрова
Отвъд нотите. Разговор с Мишел Табачник
Знаете, че когато един пианист свири, той има десет пръста и не казва на всеки пръст какво да прави. Главата е тази, която командва. Оркестърът е същото нещо, но с много пръсти. И трябва да имаш въздействие, харизма върху целия оркестър. Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да обединиш различните темпераменти. Защото всяка музикална личност има свой темперамент, който трябва да бъде обединен в Симфонията на Брамс например. И в това е трудността. Това правя аз – създавам единство. [...]
Нито една подарена роля. Разговор с Александра-Йоана Александрова
Работя не само в Германия, а и в Австрия, Швейцария, Дания. Разликата е, че там мюзикъли се поставят на много големи сцени. Става дума за заглавия с големи авторски права като „Мери Попинз“, „Злосторницата“ или се поставят нови. Продукциите са много скъпи. Например театърът, в който съм назначена като солистка, „Ландестеатер Линц“, получава права за мюзикъли, които досега са играни само на Бродуей и никога не са били продуцирани в Европа, като Something Rotten по Шекспир. „Рок училище“ също не е бил правен другаде... [...]
40 години „Аполония“. Разговор с Маргарита Димитрова
Толкова отдавна беше! Но най-странното е, че след първата, след втората, дори след десетата година продължаваха да ме питат ще има ли „Аполония“. Само за този юбилеен фестивал не са ме питали, защото отдавна бях обявила, че го подготвям. Обяснявам си този въпрос с факта, че живеем в много несигурни времена, не знаеш какво ще се случи утре. Така беше и през 1984 г. – перестройка, различни промени, последва смяна на политическата обстановка. Какво ли не преживяхме! [...]
Да обичаш музиката. Разговор с Даниел Орен
Пучини е авторът, който е най-близо до сърцето ми, защото целият той е едно сърце, една душа, изпълнена с емоции. И ако един музикант няма голямо сърце, мисля, че е по-добре да стои далеч от Пучини. Има други неща, които можеш да правиш, но за Пучини трябва да имаш голямо сърце, за да предадеш всички негови емоции. Дебютирах на 22 години в Римската опера, а първата опера, която изобщо дирижирах, беше „Манон Леско“ с огромната и уникална Райна Кабаиванска. Цялата ми кариера започна с тази „Манон Леско“. [...]