Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Музеят на Панчо Владигеров в София. Разговор с Надя Сотирова

Най-ценното в богатия архив е ръкописното наследство на маестрото – от неговите ранни детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла в неговия кабинет. Този недовършен ръкопис е транскрипция за бас и оркестър на една ранна песен, „Луд гидия“ по стихове на Пенчо Славейков. Нанесена е само вокалната партия, той не е успял да довърши оркестрацията. Нотният лист беше затворен в рояла, което е знак, че той активно работи до края на живота си. [...]

Звукови икони. Разговор със Стефан Драгостинов

Приемах цялата тази атмосфера, свързана с богатата българска фолклорна традиция, като своеобразна икона. През 1994 г., при промяната на социалната ситуация у нас, реших, че трябва да напусна ансамбъл „Филип Кутев“, и създадох камерния хоров ансамбъл „Драгостин фолк национал“. Тази година предстои да отбележим три десетилетия от началото. С „драгостинките“ издадохме единайсет компактдиска, обединени в две заглавия – „Звуковите икони от България“ и „Ключът към тайнството“. [...]

Вера Кирова, първата

Това ми беше на мен успехът, защото можех да танцувам с едни от най-добрите танцьори на световните балетни трупи. Атилио Лаби, Микаел Денар, Жорж Пирета, Маринел Щефанеску, Сирил Атанасов, Владимир Тихонов, имах четиримесечно турне в бившата ГФР с великия Рудолф Нуреев. Да попаднеш в такава среда е привилегия. Вземах най-хубавото от всички. Когато бях във Франция, старата генерация още от Руския балет, работили с Дягилев (Сергей), като Борис Князев, Калюци, Перети, Гранцева даваха класове. [...]

Срещата с таланта. Разговор с Благородна Танева

Винаги съм казвала, че заради Яна Дешкова останах в тази професия. Детето, което осмисли професията ми, е Яна. Бях млада преподавателка, а тя беше много мъничка. Бях изпратена по разпределение в Плевенското музикално училище, Яна беше на пет години. С нея извървях пътя от поставянето на инструмента, през израстването, през всички национални и международни конкурси, майсторските класове… до дванайсети клас. Получих голям опит в работата си с нея, с нея започнах съзнателно и денонощно да мисля върху преподаването. [...]