Култура / Светлана Димитрова
Въображение за непознатото. Разговор с Петър Дундаков
„Песента на ветровете“ представлява цикъл от пиеси за струнен оркестър, тромпет, фолклорно и оперно сопрано, вдъхновен от образа на вятъра. Интересно за мен е събирането на различни, привидно стоящи далеч една от друга музикални традиции и изпълнители, чието сплитане ведно създава възможност за нова звучност. За да остане жива, съвременната класическа музика трябва постоянно да се реинтерпретира и да търси различни срещи, а понякога и да напуска границите, в които сме свикнали да я възприемаме. [...]
Музиката разказва истории. Разговор с Йосиф Радионов
Скоро прочетох една мисъл на Оскар Уайлд: „Всяко нещо, което заслужава внимание, не може да се преподаде“. Има нещо вярно в това. По-важно е преподавателят някак да внуши на талантливия ученик увереност в себе си и паралелно със занаятчийските тънкости, които на всяка цена трябва да му покаже, да го насочва преди всичко духовно. Обичам да казвам, че във всяко музикално произведение, което е инструментално, няма текст, но има някаква история. Тази история музикантът трябва да разкаже. [...]
Изкуството на квартета. Разговор с проф. Димо Димов
Трудно ми е да кажа, че аз съм избрал цигулката, защото бях много малък, но една Коледа баща ми донесе хартиен плик и аз видях да се подава едно лъкче. Това беше една много малка цигулка четвъртинка. Така разбрах, че това е коледният ми подарък. Годината беше 1944. Ние живеехме в Стара Загора. Аз станах ученик на концертмайстора на Старозагорската опера Георги Стоянов, много добър цигулар и изключителен човек. Тогава нямаше нито детска школа, нито музикално училище... [...]
Людмил Ангелов на 60
„В нашата сфера съчетаването на различни жанрове, тематичността в един проект започнаха да стават важни. Знаем стойността на музиката на големите гении, но в света има изключително добри музиканти. Всички искат да свирят Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Шопен... В един момент се оказа, че няма място за всички тях. Това съвпадна с моя интерес към по-необикновени програми, към непознати автори, което ме подтикна да създам „Пиано екстраваганца“ и самият аз да осъществявам такива проекти.“ [...]