Шантал Делсол

Шантал Делсол (род. 1947 г.) е френска философка и есеистка. Член е на Академията за морални и политически науки. Тя е практикуваща католичка и колумнист на в. „Фигаро“. Сред по-известните ѝ книги са: „Субсидиарната държава“ (1992), „Възхвала на сингуларността, опит върху късната модерност“ (2000), „Двете Европи“ (2007), „Природата на популизма или Фигурите на Идиота“ (2008), „Идентичността на Европа“ (2010), „Омразата към света. Тоталитаризмите и постмодерното“ (2016), „Залезът на универсалното“ (2020).

Урокът на Путин

Невероятно е да се констатира благосклонността на част от френската десница към Путин. Причината е преди всичко във френския антиамериканизъм, който високо цени всеки противник на Америка. Освен това десницата е склонна да повярва, че Путин е консерватор, защото преследва „Пуси Райът“ и почита православните патриарси. Нещо, което е всъщност невярно, защото Путин е гангстер и прагматичен самодържец. Неговата реч срещу „упадъка на Запада“ би могла да се понрави и на онези, които оплакват залеза на нашата вяра. [...]

Метаморфозата на западната цивилизация

Християнството доста се е изличило в някои страни, особено в западната зона, но пък се разгръща другаде; то си отива и се завръща и днес няма никакво основание да говорим за неговия край. Аз говоря обаче за „християнския свят“, тоест за християнството като цивилизация: става дума за цивилизация, чиито нрави и закони зависят от християнските догми. Тази цивилизация видимо приключва с края на ХХ в. Много малко са вече страните, в които законите и нравите зависят от християнството. [...]

Карикатурите: правото и моралът

Свободата предполага отговорност. Нашата свобода е право – то е вкоренено в нашите основополагащи принципи, затова варварите не са в състояние да го премахнат. Но тя също така е „въоръжено право“ – на разграничаване, на умереност, на отговорност. Свободата на словото е не просто в това да кажеш на висок глас каквото и да е, упорствайки в неща, които биха разгневили събеседника. В неограниченото разпространение на карикатурите на Мохамед има нещо детинско, което твърде елементаризира цялото това начинание. [...]