Юзеф Тишнер

Отец Юзеф Тишнер (1931–2000) е полски духовник, философ и публицист, професор в Папската богословска академия „Йоан Павел II“ в Краков. Бил е първият капелан на профсъюза „Солидарност“, един от моралните авторитети в комунистическа Полша и след демократичните промени. На български език са преведени книгите му: „Мислене според ценностите“ („Сонм“, 2004, превод Десислава Недялкова), „Дебат за съществуването на човека“, („Панорама-Плюс“, 2005, превод Силвия Борисова), „Философия на драмата“ („Сонм“, 2008, превод Правда Спасова).

Умирането на Иисус

Иисус избира смъртта, понеже осъзнава самата смърт в сотериологичен смисъл, като избавление. То се състои в това, че смъртта е мост, който по естествен начин въвежда вървящия по него човек към нов живот; че смъртта е дига, насочваща разпенената вода в предварително избрана посока. Сотериологичната ценност на смъртта се наслагва над естествената динамика, иманентна на умирането на човека. Умирането е видимият знак на невидимото раждане. И едва това допускане ни изяснява защо Иисус предизвиква смъртта. [...]

Християнската надежда

Някога в света на човешката надежда и в света на изградения от нея героизъм навлязло Евангелието. Християнската надежда докосва едно особено чувствително място в човека. Има думи, които не само описват нещо, но също така го измъкват от мрака, правят го видимо. Такава дума е евангелската дума „надежда“. Благодарение на нея човек се е „издигнал до ранга на своята същност“. Камю пише: „Християнската доктрина опрощава този свят, противен и трогателен, където даже на къртиците е дадена надежда“. [...]