Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


Прощално за Любен Диманов (1933–2023)

Отиде си един от последните „мохикани“ на талантливото и утвърдило се във времето поколение наши графици, които до голяма степен оформиха лицето на изобразителните изкуства в България през периода 60-те – 80-те години на миналия век. Една от емблематичните фигури на тази генерация, Любен Диманов е ярко открояващ се художник, оставил артистично наследство, впечатляващо във всяко едно отношение, далеч надхвърлящо локалните предели и мащаби, както и времевите граници, определили неговия генезис. [...]

Вулканичната магма на твореца

Генко Генков принадлежи безусловно към онези наши художници, чиито имена са обвити от някакъв митологизиран, почти легендарен ореол. Ярката му личност се откроява на фона на водещите насоки и тенденции в нашето изкуство от втората половина на XX век. Основните причини за това са както неговата драматична и лъкатушеща житейска траектория, така и силно въздействащата живописна стилистика, която в определени моменти (70-те и 80-те г. на ХХ в.) практически е без аналог в тогавашна родна художествена практика. [...]

Вечната рисунка

Рисунката – необятна, изплъзваща се от строги определения област на изкуството, може би най-универсалният пластически изказ, дълбоко и трайно кодиран в човешкия геном, стар като света! Да си припомним само изображенията на животни по стените на пещерите или изящните гравировки върху кост от епохата на Палеолита, които и днес са неразрешима загадка и минират в зародиш всички възможни тези за „прогрес“ в изкуството. От ерата на Италианския ренесанс насетне рисунката придобива самостоятелна значимост. [...]

И познат, и различен…

Иван Нинов отдавна е разпознаваем автор, наложил и утвърдил своята индивидуалност по естествен начин, график с установен пластически почерк. Природното му дарование и тънката интуиция, която го напътства и насочва неговата ръка, както и широкият визуален хоризонт, от който следи и „живее“ в полето на глобализираната визуална продукция, го избавя от рисковете на самоповторението или от възможните стереотипи при всички изкушения за съвременния художник, които крие днешната свръхизобилна образна „иконосфера“. [...]