Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).
Култура / Чавдар Попов
Вечната рисунка
Рисунката – необятна, изплъзваща се от строги определения област на изкуството, може би най-универсалният пластически изказ, дълбоко и трайно кодиран в човешкия геном, стар като света! Да си припомним само изображенията на животни по стените на пещерите или изящните гравировки върху кост от епохата на Палеолита, които и днес са неразрешима загадка и минират в зародиш всички възможни тези за „прогрес“ в изкуството. От ерата на Италианския ренесанс насетне рисунката придобива самостоятелна значимост. [...]
И познат, и различен…
Иван Нинов отдавна е разпознаваем автор, наложил и утвърдил своята индивидуалност по естествен начин, график с установен пластически почерк. Природното му дарование и тънката интуиция, която го напътства и насочва неговата ръка, както и широкият визуален хоризонт, от който следи и „живее“ в полето на глобализираната визуална продукция, го избавя от рисковете на самоповторението или от възможните стереотипи при всички изкушения за съвременния художник, които крие днешната свръхизобилна образна „иконосфера“. [...]
Живописта „след“ или „по“?
Изкуството от ерата на социализма в България все още очаква задълбочено и всестранно проучване. Ето защо би следвало всячески да приветстваме стореното от Светлана Куюмджиева и Даниела Радева, както и от екипа на СХГХ, ангажиран с изложбата „Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те– 80-те г. на ХХ век“. Налице е сериозен изследователски интерес, положен е значителен труд, за да бъдат събрани не само картините, но и разнообразни свидетелства и документи, отразени в текстовете в залите, както и в каталога. [...]
Изкуството на каталога
Книгата, посветена на 125-годишнината от рождението на Иван Милев, е относително голямоформатна луксозна книга. Тя начева с кратък встъпителен текст от Пламен В. Петров, директор на художествената галерия в Казанлък. От него научаваме редица малко известни сведения за детските и младежките години на Иван Милев. Каталожната част на изданието, поместена в края, се предшества от големи цветни репродукции на творбите, някои от които отпечатани във внушителни и добре подбрани детайли. [...]