Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


100 години Дора Валие

„Абстрактното изкуство“ се утвърждава като основополагащо съчинение по темата, преведено на редица европейски езици. Дора Валие анализира както произведенията, така и идеите, възгледите – от „бащите основатели“ (Василий Кандински, Пийт Мондриан и Казимир Малевич) до Баухаус, минимализма и тенденциите след Втората световна война. Тя изследва особеностите на „граматиката“ на абстрактното изкуство, фокусирайки вниманието си върху специфичните характеристики на т.нар. „автореференциални знаци“. [...]

Любен Стоев в Дрезден

По случай осемдесетгодишнината от рождението на Любен Стоев, който си отиде от този свят през 2016 г., след дълго отлагане в градската галерия на Дрезден на 15 октомври се откри негова самостоятелна изложба, която може да бъде разгледана в продължение на три месеца. Изложбата е своеобразна „представителна извадка“ на авторовото творчество и съдържа едни от най-добрите негови рисунки и картини. Особен акцент са оригиналните „инсталации“, които трудно могат да бъдат уподобени на стандартните решения в тази сфера. [...]

Божидар Бояджиев. По повод две изложби

Винаги съм изпитвал голям интерес към изявите на Божидар Бояджиев. Той е художник, трасиращ ярка, впечатляваща самостоятелна линия в съвременното ни изкуство, която го отличава както от визията, изповядвана от следовниците на традиционните медии, така и от праволинейната стратегия на новоявилите се адепти на концептуализма, насочена освен всичко друго и към омаловажаване на картината с оглед тя да бъде изтласкана от „арт сцената“, за да бъде изтъкнато „правилното“ днешно българско изкуство. [...]

„Самотникът скитник“

Възхваляван, щедро откупуван, нашумял „царедворец“ и подценяван, пренебрегван и дори отхвърлян, Константин Щъркелов се „радва“ на сложна и противоречива съдба и приживе, пък и до ден днешен. Немалко „ценители“ са го намирали за „отживял“, за едностранчив и за еднопланов акварелист, сътворил единствено поредица еднообразни красиви природни гледки. Други не са преставали да се възхищават от лекотата и от импровизационната виртуозност на деликатно положените петна и форми, често без доработка или поправки. [...]