Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).
Култура / Чавдар Попов
Удивление от мирозданието
Изложбата на творби на Васил Иванов от сбирката на Борис Бекяров има всички шансове да се превърне в едно от централните художествени събития през настоящия сезон. Във великолепния каталог, придружаващ експозицията, известният наш колекционер кратко и увлекателно разказва за историята на придобиването на над 100 произведения от този художник и за сетен път се убеждаваме, че няма нищо случайно под слънцето. Изложбата съдържа 91 творби на Васил Иванов от различни периоди, видове и жанрове. [...]
Мемория за Александър Петров
Картини на известния от втората половина на ХХ век български художник Александър Петров (1916-1983) не се бяха появявали скоро нито в изложбените зали, нито в пространството на художествения пазар. По различни причини името му е значително по-популярно сред колегите и по-възрастната и средната генерация, отколкото сред младите. Ето защо устроената в Националната художествена галерия обхватна самостоятелна изложба на автора придобива особен смисъл като „мемория“ за един изключителен живописец. [...]
Отражения
Поредната интересна и съдържателна изложба, открита в СГХГ, осъществена според всички възприети стандарти на съвременната музеология, е формулирана твърде удачно. Този път наистина имаме работа именно с отражения, с по-непосредствен или по-косвен резонанс на определени пластически модели, а не с непосредствени влияния. Спецификата на явлението „Нова предметност“, „етикет“, произтичащ от заглавието на изложбата „Нова предметност. Немската живопис след експресионизма“, организирана в Манхайм, Германия, през 1925 г., е от особен характер. [...]
Квадратурата на кръга в родна редакция
Особен род незаинтересованост се простира над така наречения „Квадрат 500”. С малки изключения, няма почти никакви коментари, да не говорим за задълбочени анализи или оценки! Като че ли онези, които биха могли и всъщност би трябвало – най-малкото по силата на професионалната етика – да изявят определено отношение към Националната галерия, негласно са си дали обет за мълчание, сякаш в сила е някаква своеобразна омерта. [...]