Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


Удивление от мирозданието

Изложбата на творби на Васил Иванов от сбирката на Борис Бекяров има всички шансове да се превърне в едно от централните художествени събития през настоящия сезон. Във великолепния каталог, придружаващ експозицията, известният наш колекционер кратко и увлекателно разказва за историята на придобиването на над 100 произведения от този художник и за сетен път се убеждаваме, че няма нищо случайно под слънцето. Изложбата съдържа 91 творби на Васил Иванов от различни периоди, видове и жанрове. [...]

Мемория за Александър Петров

Картини на известния от втората половина на ХХ век български художник Александър Петров (1916-1983) не се бяха появявали скоро нито в изложбените зали, нито в пространството на художествения пазар. По различни причини името му е значително по-популярно сред колегите и по-възрастната и средната генерация, отколкото сред младите. Ето защо устроената в Националната художествена галерия обхватна самостоятелна изложба на автора придобива особен смисъл като „мемория“ за един изключителен живописец. [...]

Отражения

Поредната интересна и съдържателна изложба, открита в СГХГ, осъществена според всички възприети стандарти на съвременната музеология, е формулирана твърде удачно. Този път наистина имаме работа именно с отражения, с по-непосредствен или по-косвен резонанс на определени пластически модели, а не с непосредствени влияния. Спецификата на явлението „Нова предметност“, „етикет“, произтичащ от заглавието на изложбата „Нова предметност. Немската живопис след експресионизма“, организирана в Манхайм, Германия, през 1925 г., е от особен характер. [...]

Квадратурата на кръга в родна редакция

Особен род незаинтересованост се простира над така наречения „Квадрат 500”. С малки изключения, няма почти никакви коментари, да не говорим за задълбочени анализи или оценки! Като че ли онези, които биха могли и всъщност би трябвало – най-малкото по силата на професионалната етика – да изявят определено отношение към Националната галерия, негласно са си дали обет за мълчание, сякаш в сила е някаква своеобразна омерта. [...]