Ани Ерно

Ани Ерно е родена на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия. Родителите ѝ държат бакалница и кафене. Тя получава католическо възпитание. След девическия пансион следва в Руан и Бордо. Работи като гимназиална учителка и преподавателка на задочници. Посвещава се на писането в средата на 70-те години. В творчеството си разглежда темите за пола, езика и класата, като реконструира миналото, използвайки дневниково писане. Първите ѝ романи разказват за момичета от работническите среди и конфликтите им с родителите. В романа си „Мястото“ от 1984 г. (на български е издаден от „Народна култура“ през 1986 г.) Ерно анализира жизнения свят на своя баща. В следващите си книги тя пише за развода и аборта си, както и за своето заболяване от рак. До края на годината издателство „Лист“ предвижда да издаде нейния роман „Годините“ в превод на Валентина Бояджиева.


Нобелова реч

Откъде да започна? Задавала съм си този въпрос десетки пъти пред бялата страница. Сякаш за да намеря фразата, единствената, която ще ми позволи да навляза в писането на книгата и ще разсее отведнъж всички съмнения. Един вид ключ. Днес с оглед на ситуацията и поради стъписването ми от събитието – „нима се случва на мен?“ – въображението ми е пропито с нарастващ ужас и същата необходимост ме завладява. Да намеря фразата, която ще ми даде свободата и увереността да говоря, без да треперя, на мястото, на което съм поканена. [...]

Писане и справедливост

Пиша за неща, които ме вълнуват отдавна, по теми, въпроси и болки, които психоанализата би определила като „непреодолими“ – когато става дума за смъртта на бащата, на майката, за аборт, за чувство на срам… Тези неща ни убягват и аз се опитвам да ги извадя на бял свят, но по начин, който да не е само личен. Искам да ги извадя от мен самата, да се вгледам в тях и да ги обективирам. „Обективирам“ е твърде голяма дума, тя означава да се дистанцирам от онова, което се случва. Не търся някаква емоция... [...]