Ани Ерно е родена на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия. Родителите ѝ държат бакалница и кафене. Тя получава католическо възпитание. След девическия пансион следва в Руан и Бордо. Работи като гимназиална учителка и преподавателка на задочници. Посвещава се на писането в средата на 70-те години. В творчеството си разглежда темите за пола, езика и класата, като реконструира миналото, използвайки дневниково писане. Първите ѝ романи разказват за момичета от работническите среди и конфликтите им с родителите. В романа си „Мястото“ от 1984 г. (на български е издаден от „Народна култура“ през 1986 г.) Ерно анализира жизнения свят на своя баща. В следващите си книги тя пише за развода и аборта си, както и за своето заболяване от рак. До края на годината издателство „Лист“ предвижда да издаде нейния роман „Годините“ в превод на Валентина Бояджиева.
Култура / Ани Ерно
Нобелова реч
Откъде да започна? Задавала съм си този въпрос десетки пъти пред бялата страница. Сякаш за да намеря фразата, единствената, която ще ми позволи да навляза в писането на книгата и ще разсее отведнъж всички съмнения. Един вид ключ. Днес с оглед на ситуацията и поради стъписването ми от събитието – „нима се случва на мен?“ – въображението ми е пропито с нарастващ ужас и същата необходимост ме завладява. Да намеря фразата, която ще ми даде свободата и увереността да говоря, без да треперя, на мястото, на което съм поканена. [...]
Писане и справедливост
Пиша за неща, които ме вълнуват отдавна, по теми, въпроси и болки, които психоанализата би определила като „непреодолими“ – когато става дума за смъртта на бащата, на майката, за аборт, за чувство на срам… Тези неща ни убягват и аз се опитвам да ги извадя на бял свят, но по начин, който да не е само личен. Искам да ги извадя от мен самата, да се вгледам в тях и да ги обективирам. „Обективирам“ е твърде голяма дума, тя означава да се дистанцирам от онова, което се случва. Не търся някаква емоция... [...]