Валтер Бенямин

Валтер Бенямин (1892–1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист, преводач. Учи философия, германистика и история на изкуството в Берлин. Докторатът му е посветен на „Понятието за художествена критика в немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. Университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“. Изкарва прехраната си като рецензент и превежда на немски език „В търсене на изгубеното време“ на Марсел Пруст. В периода 1926–1927 г. посещава Москва, където изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж заради антисемитските преследвания. В Германия трудовете му са забранени. Приятели му издействат американска виза, но е арестуван на испанската граница и се самоубива, за да не попадне в ръцете на Гестапо. На български език са излезли следните сборници с негови текстове: „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ („Народна култура“, 1989), „Озарения“ („Критика и хуманизъм“, 2000), „Кайрос“ („Критика и хуманизъм“, 2014), „Избрана проза“ („Гутенберг“, 2018), „Съчинения по естетика на медиите“, Fun Tasy, 2022).


Из малко слово за Пруст, което държах на моя 40-и рожден ден

Хедонизмът на Пруст не може да бъде разбран без идеята за представителството. Самият Пруст с удоволствие се изявява като представляващ бедните и обезнаследените. Той е изцяло проникнат от дълга – това е едно второ удоволствие – действително да изживее не само удоволствието за всички, но и удоволствието на всяко място и във всичко, което се връща отново като негово притежание. Намерението непременно да бъде спасено наслаждението е истинска страст за Пруст... [...]