Иван Врамин е завършил философия в Софийския университет с магистърска степен по „Литература, кино и визуална култура“. Специализира английски език и литература в Карловия университет, Прага. Редактор и автор в kinematograf.bg – платформата за късометражно кино.
Пловдив се разгръща като панорама на спомените, съзнанието и възприятията във филма „Дом“ на режисьора Димитър Кутманов. Тридесет минути безмълвие, в което мизансценът е най-въздействащата реплика, а състоянието и паузите – по-силни от какъвто и да било диалог. Един мъж пътува с автомобила си, лута се из пуст град и в крайна сметка стига до своя дом. В семейната къща живеят пет различни поколения, всеки потопен в своя специфичен емоционален свят. Пътуването и уседналостта се разгръщат паралелно... [...]
Изключително впечатление направи силното международно присъствие. Режисьори, продуценти, фестивални директори и лектори от цял свят представиха своите филми и проекти, участваха в лекции, панели, конференции и обмениха опит в предвидени сесии, както и в неформалната атмосфера на музикалната вечерна програма. Фестивалът представи над 200 заглавия от повече от 120 държави. Селекциите бяха групирани около тематични ядра, обхващащи множество екзистенциални и социални проблематики. [...]
Хърватският режисьор и сценарист Небойша Слиепчевич заснема филм, изтъкан от игра между мълчания и приглушени реплики, от сведени погледи, страх, объркване, гняв, от десетки емоции, които пробягват по лицата на персонажите. А накрая се извисява един глас. Той носи надежда, че Човекът не е изчезнал, че още съществуват ценности и съпричастност, че още има за какво да се живее и за какво да се умре. Камерата сме самите ние, въвлечената ни съвест, която наблюдава една трагедия, разиграла се преди повече от 30 години. [...]
Сюжетът на „Нина“ обръща внимание на един много деликатен и болезнен проблем в българската реалност – малцинствата. Във време, когато говорим за права на човека, за европейски или демократични ценности, някои общности продължават да бъдат изтласквани и демонизирани като паразити, които смучат кръвта на привилегированото общество. Положението е доста по-комплексно. Тук трябва да се говори за условията на живот, за възможностите, за образованието и действителното социално подпомагане, а не за издигане на стени... [...]
