Теодора Димова

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които: „Без кожа“, „Змийско мляко“, „Кучката“, „Любовници“, „Невинните“, както и на романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“. През 2006 г. „Майките“ спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас, преведена е на 9 европейски езика. „Адриана“ е издадена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус” (2013) спечели наградата за проза на Портал Култура (2014 г.). Последната ѝ книга – повестта „Първият рожден ден“ излезе през 2016 г. Текстовете ѝ като колумнист в Портал Култура са събрани в три сборника – „Четири вида любов“, „Ороци“ и „Зове овцете си по име“.

Да почетем личност от българската история

Аз съм от хората, които никога не са се колебаели дали паметникът трябва да остане или не. Никога не съм си правила снимки пред него, винаги съм мислела, че трябва да бъде премахнат. Но реакциите около отстраняването му бяха неконтролируеми, отблъскващи, пълни със злост. Това е, което ме плаши. Тази злост, омраза и агресия като че ли непрекъснато клокочат в българското общество, трябва им само малък тласък, за да избухнат. Така беше по време на протестите през 2020 г. Така стана и с реакциите при демонтажа. [...]

Клепалка

В нощта на една голяма буря – когато в Гърция бяха изкоренени дървета, отнесени каравани, убити хора – тук, около София, две брези се огъваха в проливния дъжд, в нощта, вятърът ги навеждаше до земята, рязко се изправяха, следващият порив на вятъра пак ги огъваше, стволовете им като че ли всеки момент щяха да се прекършат, пороят обгръщаше дърветата, гората, хълмовете като стена. Небето се прорязваше от непрекъснати мълнии, всъщност небето в онази катранена нощ непрестанно светеше, раздирано от камшиците – светкавици... [...]

Да слушаш със сърцето си

За първи път са ме завели на театър, когато съм била на три години. „Червената шапчица“ в Кукления. Спомням си изтръпването на тялото, ледената пот, стискането на дръжките на стола, пресъхването на гърлото, ето я! ето я! виках в изстъпление и сочех с ръка малкото момиченце, удивявах се от неговото съществуване, предвкусвах всички необозрими приключения, които имаше да му се случат, треперех, изгубила бях ума и дума от непосилния съспенс. [...]

Плахата продавачка

Имах среща в едно кафене и бях подранила. В кафенето влезе момиче. Имаше нещо в това полудете-полумомиче, което на мига прикова вниманието ми. Държеше в ръце няколко картички, които очевидно искаше да продава на клиентите. Познаваме обичайната обиграност, рутината, отмерените жестове, смиреното изражение, съчетано с неуловима натрапчивост на подобен род продавачи. Не, в това момиче нямаше нито рутина, нито обиграност, нито натрапчивост. [...]