Димитър Аврамов

Проф. Димитър Аврамов (1925–2008) е сред най-ерудираните български изкуствоведи и художествени критици, близък приятел на Атанас Далчев. Роден е в Бургас. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” (1954). Редактор в сп. „Философска мисъл” (1955–1960) и заместник главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството” (1968–1980). Научен сътрудник в Института по изкуствознание и в Института за литература при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в СУ. Автор на редица студии и статии върху проблеми на изкуството и литературата, на монографии за творци. Сред по-значимите му трудове са: „Естетика на модерното изкуство”, „Българското изкуство и модернизмът”, „Шарл Бодлер“, „Летопис на едно драматично десетилетие“, сборникът „Диалог между две изкуства“ и др. Публикуваните тук фрагменти са от книгата му „Литература и изкуство. Мирогледно-естетически контекст“ (2011).

Хуманизъм и дегероизация

Далчев знаеше много, беше безспорно един от най-културните, от най-начетените и широко образовани български писатели, но тъкмо поради това изпитваше болезнено и сократовско скептично съзнание за белите полета и границите на личното познание. Монтеновото Que sais-je („Какво зная аз“) беше и негово. Веднъж сподели: „Някои мислят, че притежавам голяма ерудиция. А аз се движа само там, където мога“. Тъй да е – но все пак твърде голям беше културологичният терен, върху който съумяваше „да се движи“ свободно. [...]