Култура / Димитър Ненов

Димитър Ненов (1901–1953) е представител на т.нар. „второ поколение“ български композитори. Един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ (1933 г.), той е сред водещите личности на интелектуалния елит в България. Учи пиано при проф. Андрей Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден, където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925­–27). В началото на 30-те години се посвещава изцяло на музиката. Специализира пиано при Е. Петри в Закопане (Полша) през 1931 г. Завършва музика в Болоня (1932). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. От 1943 г. е професор в Държавната музикална академия. Един от най-изтъкнатите български пианисти, той е изнасял концерти с успех в Германия, Дания, Италия, Полша и др. Автор е на произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява оригиналното му виждане за творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско.