Култура / Деян Енев
До другата Коледа
Когато наближи Коледа, с брат ми обичаме да си разказваме коледни истории. Всичките ни истории са свързани с нас. Като добавим и това, че сме близнаци, ще видите, че нямаме особен избор. Нашите истории са общи. Историите ни бяха ограничени на брой – пет или шест. И след като всяка година упорствахме да си разказваме точно тези истории, със сигурност вече си ги бяхме разказали многократно. Затова беше редно да се правим, че ги чуваме за първи път. И тази година беше така. [...]
Богородица
Копието на Йерусалимската чудотворна икона на Пресвета Богородица пристигна с литийно шествие. След това я внесоха в „Св. Александър Невски“ и поклонението започна. Беше привечер. Колоната на чакащите стигаше от храма до „Цар Освободител“. И аз се наредих от края. Постоянно пристигаха нови хора и залепваха за опашката. Имаше доста полиция, мерките за сигурност бяха сериозни. Във въздуха летяха лястовички. Лек ветрец разхлаждаше челата на хората. След четири-пет часа бях изминал половината от разстоянието. [...]
Коледа на село
Ето, сякаш имам в ръката си вълшебно стъклено кълбо. Като го разклатиш, вътре завалява истински сняг. И се виждат малки фигурки. Аз и брат ми сме на село. Зима е. Навалял е дълбок сняг, през който дядо е разчистил пътечки. Ние сме на четири години, обули сме дебели плетени гащи, влизаме и излизаме от къщата, не ни свърта. Баба каза, че довечера е празник, и от сутринта заседна край печката. Праща ни да ѝ донесем ту орехи, ту паница ошав, ту няколко глави чесън, ту от шарения боб, ту буркан с лозови листа... [...]
Роман за доверието
При четенето на романа „Нас, които ни няма“ от Антония Апостолова изпитах триумф от възможностите на словото да осигури гориво за човешката душа и да преработи угнетението в лазур. Това е роман, който се е отказал от обичайните атрибути на романа, от сюжета, от фабулата, от събитийността, за сметка на живеенето в мисълта и езика, тоест в самата органична тъкан на романа, както проницателно отбелязва проф. Иван Станков; в самата сърцевина, заради която, в крайна сметка, съществува писането. [...]