Константин Константинов (1890–1970) е писател и преводач. Роден е в Сливен. Брат на художничката Донка Константинова. Завършва право в Софийския университет и специализира в Париж. Част е от кръга около сп. „Звено“ (1914) заедно с Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов и Георги Машев. Публикува в „Българан“, „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“. Работи като съдия, прокурор, адвокат. През 1944 г. работи в Радио София. Избран е за председател на Съюза на българските писатели (1945–1946) заради ярката си гражданска и антинацистка позиция. Сред най-известните му книги са: „Към близкия“ (1920), „По земята“ (1925), „Кръв“ (1933), „Сърцето в картонена кутия“ (1933, в съавторство със Св. Минков), „Трета класа“ (1936), „Седем часа заранта“ (1940), „Птица над пожарищата“ (1946), мемоарната книга „Път сред годините“ (1959). Известен преводач от руски и френски език.
1 публикации