Иван Хаджийски

Иван Хаджийски (1907–1944) е социален психолог и публицист, смятан за баща на българската социология. Роден е в Троян. Следва философия в Софийския университет (1927–1932), след което завършва право. Сам издава първата си книга „Авторитет, достойнство, маска“ (1933). Втората му книга „Любов и брак“ (1936) е подписана с името Иван Минков. Работи като адвокат. От 1937 г. сътрудничи на сп. „Философски преглед“, където са публикувани най-важните му студии. През 1940 г. излиза първата част на неговото основно съчинение – „Бит и душевност на нашия народ“, чиято последна трета част, депозирана в издателство „Хемус“, е изгубена. На 26 септември 1944 г. заминава като военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Загива в местността Висока чука край с. Велико Боненце.

 


Откъде започнахме ние

У нас често избухват разпри във връзка с хвалби на някого, че балтонът му бил по-нов от нашия, с други думи – във връзка с това кой е по-напред и кой е по-назад в незнанието и неумението ни в наука и изкуство. Това самоизмерване на нашата изостаналост, неправилно наричана посредственост, често води до самоподценяване, като че ли изостаналостта е вечно проклятие над състава на нашата кръв, а не нещо обществено преходно. Във връзка с това нека кажем няколко думи. [...]

Психология на парвенюто

Парвенюто мъчно понася един безразличен поглед, един случаен жест на незачитане и винаги е готов да се бие за достойнството си и да го доказва със спор, той не може да се търпи лошо облечен, защото всеки случаен пробив в самочувствието му го връща към плебейското самочувствие. Той не познава жеста на превеликодушното пренебрежение, защото няма своя собствена органическа опора за това, защото всяко достойнство за него иде отвън. Той постоянно воюва за него. [...]