Евгений Силянов (1907–1997) е дипломат и журналист. Син е на летописеца на Илинденското въстание Христо Силянов и на учителката и преводачка София Малиновска. Учи право в Париж (1925–1929). През 1931 г. постъпва с конкурс във Външното министерство. Бил е трети легационен секретар в мисията ни в Париж и в представителството на Обществото на народите в Женева (1935–1939). Участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Първи секретар в легацията в Берн (1942–1944), след което открива и ръководи легацията в Париж (1945–1946). Участва в преговорите по Парижкия мирен договор, но отказва да приеме комунистическия режим и е лишен от българско гражданство. Един от основателите на българската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Дългогодишен журналист в „Пари Мач“. Автор на книгите „Последните свидетели от бункера“ (по спомените на Траудъл Юнге), „Операция Валкирия: заговорът на американските генерали срещу Хитлер“, „Руснаците“.
1 публикации