Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Понастоящем работи по собствен документален филмов проект.

Подслон от болката. Разговор с Милен Кукошаров

Това, което храни фантазията ми, е моето състояние на покой, в което аз мога да кажа, че никога не бездействам. И другото е, че имам доста, повечето приятни преживелици. Живял съм по цели лета на морето и имам приятели, с които споделям много преживявания. Смятам, че това ме е обогатило в личностен план. Музиката е плод на процес, подобен на този при пчелите. Те не правят мед от мед, а събират цвят и го преобразуват в мед. Събират се емоции, събират се преживявания с цветове и това се преобразува в музика. [...]

Детски книжки за родители. Разговор с Юлия Спиридонова

Радвам се, че все по-рядко попадам на мнения, че в детските книги родителите трябвало да бъдат за пример, тоест силно идеализирани. В такива случаи винаги се сещам за Ерих Кестнер, критикуван, че пише за проблемите на възрастните в детските си книги. А той отговаря… Впрочем, ако сте забравили или, не дай боже, никога не сте знаели какво отговаря Кестнер, непременно трябва да прочетете „Двойната Лотхен“. Много ми се иска да има списък със задължителни детски книги и за родителите. [...]

Интервю по лични въпроси. Разговор с Лана Гогоберидзе

Винаги съм имала чувството, че Съветският съюз формално още не е напълно приключил. Знаеше се, че се разпада, но някак си усещахме, че още не е свършил. Не мога да кажа, че съм могла да предвидя, че ще има такава война, но при нас през 2008 г., когато Русия нападна Грузия, единственото нещо, което не направиха, е, че не стигнаха толкова далеч, не бомбардираха всички градове и не унищожаваха хора. Това не се случи, но за известно време просто анексираха наша територия. Преди това беше Чечения, след това Крим... [...]

Къщата на вдъхновението. Разговор с Росен Захариев-Роко и Велика Прахова

Откакто настъпиха пандемичните времена, на нас, артистите, художниците и музикантите, ни се наложи да се приспособим в новата ситуация. Така стигнах до проектите, научих се как се кандидатства, защото до този момент бяхме абсолютно изолирани от такъв процес – някой да ни спонсорира да правим нещо. Адаптирахме се и вече имаме реализиран общ проект в Ихтиман, който осъществихме с първото ни кандидатстване пред Националния фонд „Култура“. Бяхме много щастливи, имахме шанса двамата заедно да творим обезпечено. [...]