Тазгодишното 74-то издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт, най-престижния, а и най-стар книжен и културен форум в световен мащаб, се състоя присъствено при сравнително нормални постпандемични условия. Във фокуса на панаира бе преводната дейност под надслов Translate. Transfer. Transform. Писателят Мохсин Хамид подчерта в речта си при откриването, че поне половината от книгите, които са имали най-голямо значение в живота му, са били написани на езици, на които той не умее да чете. [...]
Това, което храни фантазията ми, е моето състояние на покой, в което аз мога да кажа, че никога не бездействам. И другото е, че имам доста, повечето приятни преживелици. Живял съм по цели лета на морето и имам приятели, с които споделям много преживявания. Смятам, че това ме е обогатило в личностен план. Музиката е плод на процес, подобен на този при пчелите. Те не правят мед от мед, а събират цвят и го преобразуват в мед. Събират се емоции, събират се преживявания с цветове и това се преобразува в музика. [...]
Радвам се, че все по-рядко попадам на мнения, че в детските книги родителите трябвало да бъдат за пример, тоест силно идеализирани. В такива случаи винаги се сещам за Ерих Кестнер, критикуван, че пише за проблемите на възрастните в детските си книги. А той отговаря… Впрочем, ако сте забравили или, не дай боже, никога не сте знаели какво отговаря Кестнер, непременно трябва да прочетете „Двойната Лотхен“. Много ми се иска да има списък със задължителни детски книги и за родителите. [...]
Винаги съм имала чувството, че Съветският съюз формално още не е напълно приключил. Знаеше се, че се разпада, но някак си усещахме, че още не е свършил. Не мога да кажа, че съм могла да предвидя, че ще има такава война, но при нас през 2008 г., когато Русия нападна Грузия, единственото нещо, което не направиха, е, че не стигнаха толкова далеч, не бомбардираха всички градове и не унищожаваха хора. Това не се случи, но за известно време просто анексираха наша територия. Преди това беше Чечения, след това Крим... [...]
