Култура / Пламен Антов

Пламен Антов

Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм XXI–XIX в. Към философията на българската литература“ (2016), „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми. Станев и Хайдегер“ (2019). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм, Антов е автор също на книгите „Граници на забавяне“ (2013, белетристика) и „Поетът е хтонично същество“ (2015, поезия, фрагменти, фотографии).

4 публикации

Титанично, изящно

19.02
2022

Някак неуместен е жанрът на рецензията за книга отпреди близо 120 години, особено когато иде реч за фигури с ръста на Микеланджело и Ромен Ролан. Подобни срещи са толкова редки и – не се боя да употребя думата – сюблимни, че едва ли се нуждаят от нечия оценка или препоръка днес. Не ми се ще да повтарям познатото клише за бездуховното ни, издребняло съвремие, прагматично и комерсиално. Но това би било подходяща отправна точка: в подобна силно кризисна, катастрофична за европейския дух епоха живее и самият писател... [...]

Прочети повече...

Около романа – фрагментарно

26.05
2021

Едва ли би могло да има две толкова различни книги като „Дъблинчани“ и „Бдение над Финеган“. Но щом изпълним отстоянието между тях с „Портрет на художника като млад“ и „Улис“, виждаме общата траектория. Джойсовото творчество е линейно, то е път, развитие, точно обратното на Прустовото, което, подобно на Балзаковото, е пространствено. Пруст и Балзак са строители на катедрали, еднакво монументални, макар едната да се състои само от една-единствена творба, а другата – от няколко десетки. [...]

Прочети повече...

Около музиката и поезията

28.06
2020

Не патетичен пророк на бъдещето, а меланхоличен остатък от миналото е творецът. (Мисля, че и Ницше пишеше нещо за меланхолията на старите гърци – дори те, най-първите сред първите, са стояли пред кладенеца на миналото, изпълнени с меланхолия.) – Но да спра, преди да съм се изкушил да направя следващата крачка – че бъдещето е само (огледална) проекция на миналото, а творецът – преносител на отражението. Оптимизмът – оптична илюзия на наследниците – е само (нечия) сублимирана тъга. [...]

Прочети повече...

За смъртта и други смисли

21.11
2018

За мнозина Едвин Сугарев е познат преди всичко с политическите (гражданските) си изяви – като човек, безкомпромисно отстояващ убежденията си, изобличаващ, обвиняващ. Или иначе казано – потопен до шия в мръсотията на своето (и нашето) време. Ала той е преди всичко поет. Винаги си е оставал преди всичко поет. И поезията му сякаш принадлежи на един напълно различен Едвин. Не крия, че тъкмо той е моят. [...]

Прочети повече...