Анри дьо Любак (1896–1991) е известен френски богослов и свещеник, въздигнат в кардиналски сан от папа Йоан Павел II през 1983 г. През 1927 г. е ръкоположен за свещеник, а от 1929 г. е професор по теология в Университета в Лион, по-късно и в Грегорианския университет в Рим. Участник във френската съпротива срещу нацизма, той е и един от водачите на т.нар. „ново богословие“, призоваващо за връщане към Отците на Църквата. След 1946 г. е бил обвиняван в „модернизъм“. След публикуването на енцикликата Humani generis (1950 г.), в която мнозина разчитат категорично осъждане на „новата теология“, временно е отстранен от преподавателска дейност. През 1958 г. е реабилитиран напълно, разрешено му е да се върне към преподавателската и изследователската работа. Автор на книгите: „Драмата на атеистичния хуманизъм“ (1944), „За познанието на Бога“ (1945), „Свръхестественото“ (1946), „Средновековната екзегеза. Четирите смисъла на Писанието“ (4 тома, 1959–1964), „Августинизмът и модерното богословие“ (1968) и др. Предложената тук подборка от фрагменти е от книгата му „Нови парадокси“ (1955).
1 публикации