Култура / Екатерина Лимончева
Свободата да бъдеш щастлив
Любимец на фестивала в Кан, наследник на естетиката на Ясуджиро Одзу, изследовател на семейните корелации, Хирокадзу Корееда притежава дарбата да режисира привидно прости истории, които се разкриват пред нас в цялата сложност на човешкото си богатство. В досегашните си проекти японският майстор като че ли поставяше на първо място емоцията на момента и чувствителността на персонажите, докато „Чудовище“ се отличава с важността, която се отдава на наративната конструкция. [...]
В плен на самите себе си
Ако Александър Пейн беше живописец, стилът му можеше да се определи като поантилизъм – естетиката с точките, които „оптически се сливат в окото на зрителя“. Като режисьор той прибавя към тази техника хаплива ирония и внимателно се вслушва в човешките взаимоотношения, неизменно изправени на ръба на всевъзможни екзистенциални кризи. Шест години след разочароващия „Смаляване“ Пейн се завръща в чудесна форма с драматичната комедия „Заседнали“, която бележи и новата му ползотворна среща с Пол Джамати. [...]
Семейството пред земята
Годината е 1755, когато капитан Лудвиг Кален, незаконен син на благородник, решава да се възползва от стремежа на Фредерик V да култивира дивата пустош в северната част на кралството си, в замяна на което ще получи земи и титла. Въоръжен с кураж, търпение и кралско разрешение, Лудвиг се впуска в борба с тресавищата с помощта на няколко наемни работници, вземайки предвид набезите на скитащите бандити, но не и самодоволното упорство на местния владетел да запази земята пустееща, за да може да си я присвои... [...]
Медитация върху съдбата
За първия си пълнометражен филм като режисьор Селин Сонг обръща поглед към собствения си житейски път и към двете романтични истории, белязали съдбата ѝ: платоничната любов, започнала в Сеул, когато е на 12 години, преди да емигрира с родителите си в Канада; и по-класическата любов с американски писател, когото среща, докато е на творческа резиденция в САЩ. Един ден тримата седят заедно в бар в Ню Йорк. „Превеждах между тези двама мъже и се почувствах, сякаш превеждам на двете части от самата себе си“. [...]