Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Човекът като часовников механизъм

Виртуоз в изследването на жанровото многообразие в киното, след пародийната историческа фреска „Фаворитката“ (2018) Йоргос Лантимос се потапя в ексцентричния фантасмагоричен свят на шотландския писател Алистър Грей. В първата си екранизация гръцкият режисьор преплита митологемите за Франкенщайн и Барон Мюнхаузен в брутална еуфория от цветове, емоции и дръзки визуални решения. „Клети създания“ е ново стъпало към следващото (живописно) ниво в причудливата филмография на Лантимос. [...]

Животът като кино

В първия си изцяло авторски сценарий британецът Сам Мендес поставя в центъра на събитията един кинодворец в стил ар деко, познал и по-добри времена, едновременно блестящ с искрите на филмовата магия и частично изоставен, и една жена на средна възраст, прекрасна и опустошена. С характерната си носталгична естетика, която безпогрешно разпознаваме от „Американски прелести“ (1999) и „Пътят на промените“ (2008), режисьорът Мендес създава великолепна ода за киното като пресечна точка на съдби и възможности. [...]

Добродетелите на непокорството

Определят го като най-впечатляващия stop motion филм на 2022 г. При това за Гийермо дел Торо „Пинокио“ (САЩ, Мексико, Франция) е първо приключение на анимационен терен – в сътрудничество с Марк Густафсон. След години усилия за сглобяване на бюджета мексиканският майстор на „страшния разказ“ най-сетне получи възможност да разгърне своята визия за изпълнения с препятствия житейски път на дървената кукла от историята в 36 глави на Карло Колоди. Дел Торо пренася действието по време на управлението на Мусолини. [...]

Що за човек...

Псалми, глава 22, стих 20: „Избави от меч душата ми, живота ми от силата на кучето“ бележи финала на семейна драма, започнала с: „Що за човек щях да съм, ако не бях помогнал на майка си, ако не я бях спасил...“. И така рамкира една невероятна история, послужила за основа на най-хубавия филм на Джейн Кемпиън (добре де, може би след „Пианото“). Екранизацията по романа на Томас Савидж „Силата на кучето“ (1967) е отличена за вдъхновената режисура и превъплътена на екрана от чудесен екип, начело с Бенедикт Къмбърбач. [...]