Култура / Екатерина Лимончева
Семейството пред земята
Годината е 1755, когато капитан Лудвиг Кален, незаконен син на благородник, решава да се възползва от стремежа на Фредерик V да култивира дивата пустош в северната част на кралството си, в замяна на което ще получи земи и титла. Въоръжен с кураж, търпение и кралско разрешение, Лудвиг се впуска в борба с тресавищата с помощта на няколко наемни работници, вземайки предвид набезите на скитащите бандити, но не и самодоволното упорство на местния владетел да запази земята пустееща, за да може да си я присвои... [...]
Медитация върху съдбата
За първия си пълнометражен филм като режисьор Селин Сонг обръща поглед към собствения си житейски път и към двете романтични истории, белязали съдбата ѝ: платоничната любов, започнала в Сеул, когато е на 12 години, преди да емигрира с родителите си в Канада; и по-класическата любов с американски писател, когото среща, докато е на творческа резиденция в САЩ. Един ден тримата седят заедно в бар в Ню Йорк. „Превеждах между тези двама мъже и се почувствах, сякаш превеждам на двете части от самата себе си“. [...]
Човекът като часовников механизъм
Виртуоз в изследването на жанровото многообразие в киното, след пародийната историческа фреска „Фаворитката“ (2018) Йоргос Лантимос се потапя в ексцентричния фантасмагоричен свят на шотландския писател Алистър Грей. В първата си екранизация гръцкият режисьор преплита митологемите за Франкенщайн и Барон Мюнхаузен в брутална еуфория от цветове, емоции и дръзки визуални решения. „Клети създания“ е ново стъпало към следващото (живописно) ниво в причудливата филмография на Лантимос. [...]
Животът като кино
В първия си изцяло авторски сценарий британецът Сам Мендес поставя в центъра на събитията един кинодворец в стил ар деко, познал и по-добри времена, едновременно блестящ с искрите на филмовата магия и частично изоставен, и една жена на средна възраст, прекрасна и опустошена. С характерната си носталгична естетика, която безпогрешно разпознаваме от „Американски прелести“ (1999) и „Пътят на промените“ (2008), режисьорът Мендес създава великолепна ода за киното като пресечна точка на съдби и възможности. [...]