Анна Топалджикова

Анна Топалджикова е театровед, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра: „Необходимото чудо. Митът в българската драма“ (1988); „Авторът в пространството на текста“ (2002); „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“ (2009); „Играта театър“ (2013); „Фобии и утопии“ (2014); книги с театрална драматургия „Реещи се гледни точки“ и „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ в „Театърx3“ (2012), романа „Ледовете“ (2007).

Нито е Чайковски, нито е балет?!

Принудително изолирани от театър „на живо“ в неочаквано сполетялата ни ситуация на пандемията, получихме дигитален „прозорец“ към световните театрални сцени. В периода от 13 до 23 ноември бяха излъчени чуждестранни и български представления. В широкия спектър от възможности за избор се спирам на „Лебедово езеро“ най-вече поради провокациите на необичайната интерпретация на темата, завладяващата визия и високото професионално изпълнение на танцьори и балетисти. [...]

Цахес и Теди Москов

Е. Т. А. Хофман е всеотдайно предан на реалност, която не съществува в действителността, но ние я носим в себе си. В неговите приказна, поетична, сатирична проза единствено поезията, музиката и фантазните образи, сътворени от съня и изкуството, са истинският живот. Приказката „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ се различава от „Златната делва“, „Принцеса Брамбила“ и други негови текстове, в които романтичният пласт, поезията на съня и бленуването създават разнолик, полифоничен свят. [...]

Oт любов към репетицията

През 1962 г. Младен Киселов е приет едновременно в Художествената академия и във ВИТИЗ. Избира театъра, но завинаги запазва погледа си на художник. Получава шанса да се учи от двама големи театрални режисьори. Студент е по режисура в класа на Методи Андонов, една година по-късно заминава със спечелен конкурс в ГИТИЗ, Москва, за обучението си при Анатолий Ефрос. [...]