Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Издателство „Кръг“ продължава да среща българската публика с писателки, майстори на краткия разказ. След „Идва събота“ на слабо познатата у нас Лусия Бърлин дойде ред на Шърли Джаксън и единствения ѝ публикуван приживе сборник „Лотарията и други разкази“. Джаксън e популярна сред феновете на ужаса с романа си „Свърталище на духове“, в който чрез имението Хил Хаус създава атмосфера с меняща се архитектура и кошмарно хлопане на врата, пример за интелигентно изградена метафора, без евтини жанрови прийоми. [...]
Ако Мишел Турние бе обядвал с Итало Калвино в Истанбул на път за Япония, вероятно щеше да напише книга като „Градината на заминалите си котки“ на Билге Карасу. Действително този сборник с приказки се доближава до „Среднощен пир на любовта“ заради рамката, която обхваща разкази, на пръв поглед събрани произволно. Самата рамка, в която в случая се разиграва една шахматна партия, е изпълнена с привидности и двусмислия, напомнящи за филма „Миналата година в Мариенбад“ на Ален Рене. [...]
В дневника си от април 1938 г. Вирджиния Улф пише, че започва нова книга, в която иска да обърне внимание на дребни житейски случки, да размени „Аз“ с „Ние“ и да обхване множеството на живота, изкуството и какво ли още не в едно цяло – безразборно, непредсказуемо, но някак обединено. Възнамерява да ситуира действието в английската провинция, да редува силните чувства с обикновена проза. Определя романа като шарения, която е подхванала спонтанно... [...]
Възможно ли е в един свят на бедност, убийства и лудост да съществува любов? Това е сравнително банален въпрос, който може да има също толкова банален отговор. В своя роман „Трилогия“ Юн Фосе усложнява нещата и пита: възможно ли е да съществува любов в едно човешко сърце, което няма представа за морал? И ако отговорът е „да“, става интересно. Защото каква би била ролята на обществения съд и кой би хвърлил първия камък с ясното съзнание, че не говорим за правосъдие, а за литература в днешното време. [...]
