Култура / Автори

Галин Стоев

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът „Безкрайната градина“ е неговият дебют в киното. Създаден е по пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, която заедно с „Малка пиеса за детска стая“ и „Хората от Оз“ е поставена от Галин Стоев в Театър 199 в София.

Галина Гончарова

Галина Крук

Галина Крук (1974 г.) е украинска поетеса и преводачка, преподава литература в Лвивския университет „Иван Франко“. Член е на Асоциацията на украинските писатели и на украинския ПЕН клуб, носителка на литературната награда на името на Богдан Игор Антонич Приветствие на живота (1997) и на наградата Гранослов (1997), лауреат на издателство „Смолоскип“ (1997).

Галина Сидорова

Галина Сидорова е московски журналист и външнополитически коментатор. 

Гео Милев

Гео Милев (Георги Милев Касабов, 1895–1925) е български поет, преводач, художник и театрал. Един от водачите на модернизма в България. Следва романска филология в Софийския университет (1911–1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). След започването на Първата световна война заминава за Лондон. През март 1916 г. е мобилизиран в ШЗО в Княжево. Участва в сраженията край Дойран, където е тежко ранен и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. След завръщането си в София започва да издава сп. „Везни“ (1919–1922), публикува поемите си „Жесток пръстен“ и „Иконите спят“. От януари 1924 г. започва да издава сп. „Пламък“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а той е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден на 1 година тъмничен затвор и глоба от 20 000 лв. На 15 май е задържан от полицията и изчезва безследно.

Георги Генчев

Георги Генчев е фотограф и журналист, дългогодишен кореспондент на БТА във Варна, автор на книгата „Фотографите и градът от тогава до днес“ („Изток-Запад“, 2022 г.), в която разглежда развитието на професионалната фотография във Варна от 1872 до 1947 г.

Георги Данаилов

Георги Данаилов (1936–2017) e български писател и драматург. Роден е в София, потомък на известен свищовски род. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Автор е на множество пиеси: „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските съзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).

Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ (2020) и др. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Години наред е театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.